От керкенез до ловен сокол за 20 000 кадъра

Макар че ловният сокол все още се смята за рядък в най-южната част на Румъния и всеки любител на птиците, който го види, да не говорим да го заснеме, се смята за късметлия, Драгош Плъешу, член на Румънското орнитологично дружество, е успял да събере колекция от снимки на тези величествени птици. Помолихме го да ни даде кратко интервю за това как „човек създава своя късмет“ и за неговата страст.

Михаела Симион: Кое беше първо – страстта към птиците или към фотографията?
Драгош Плъешу: В началото се интересувах от фотография. Започнах първо с аналогов фотоапарат и после, през 2001 г., купих първия си дигитален апарат, 6-мегапикселов Trust без оптично увеличение. Правеше невероятно нискокачествени снимки, но те се превърнаха в красиви спомени отпреди 20 години. Започнах да снимам птици през 2019 г. и скоро бях очарован от керкенезите. 
МС: Колко често излизате на терен? И как се научихте да разпознавате дивите птици?
ДП: Средно два пъти седмично, в зависимост от работния ми график. Научих много за птиците първо на терен, после си купих полеви определител. В интерес на истината, той си стои в библиотеката. За мен е много по-лесно да намирам това, което търся, в телефона и различни приложения (разбира се трябва да се четат и филтрират резултатите иначе ще определяш погрешно). Много ми помогнаха също и разговорите с няколко познати, които са много добри в определянето на видове въз основа на един-единствен пиксел. ????
МС: Колко време посвещавате на обработване на снимките и защо това е важно?
ДП: Не толкова колкото би трябвало, обикновено само ги обработвам бързо и ги публикувам в групите в социалните мрежи, които следвам.
МС: От Ваша гледна точка в какъв ред бихте подредили следните три аспекта на успешната снимка: фотоапарат и лещи, окото на фотографа, момента?
ДП: Моментът е на първо място и все пак фотоапаратът е също невероятно важен. С този, който снимам понастоящем имам около 70% скорост на задържане , а с предишния – само около 30%. Окото на фотографа е важно за композицията, не за документирането на видовете. В този случай всяка снимка, която показва индивида, ще е напълно достатъчна.
МС: Макар че е рядка птица, Вие сте успели да натрупате цяла колекция със снимки на ловен сокол. Каква беше първата Ви среща с този вид?
ДП: Един прелетя над мен на 11 април 2021 г. Всички 50 кадъра не бяха никак на фокус. След това виждах соколи около два пъти годишна. А тази година имах повече късмет с една двойка с три малки.

   

МС: Има видове, които „позират“ за снимките и други, които са предизвикателство за страстните фотографи, нетърпеливи да ги уловят. Като какъв бихте описали ловния сокол?
ДП: Обикновено соколите изобщо не стоят на едно място. Те са много бързи и трудно се улавят на фокус без детектор за птици. Но младите са по-доверчиви и не отлитат веднага. Разбира се колата е най-доброто убежище – птиците те допускат по-близо, ако си в кола. В момента, в който излезеш, отлитат.
МС: Вие предложихте своите снимки на екипа на проекта „Живот за сокола“, за да ги използва за популяризирането на опазването на ловния сокол – вид, който е класифициран като „застрашен“ и е включен в Червените книги на България и Румъния, а също ни давате и ценна информация за вида в Югоизточна Румъния. Това не е единственият път, в който сте доброволец на консервационни проекти. Какво Ви мотивира?



ДП: Има две причини. Първата е лична – за човешкото душевно здраве е много добре да прекарва време в природата. И ако мога да допринеса за събиране на информация, още по-добре. В допълнение, аз съм инженер и обичам всякакъв вид графики. Наистина съжалявам, че няма повече публикувана информация във връзка с разпространението на различни видове птици и бозайници в Румъния. Втората причина е че бих искал хората около нас да са по-отговорни, да се тревожат дори малко за спасяването на птиците, поне да събират боклука си вместо да го оставят в природата. Мисля, че това може да се постигне с образование. Моите колеги също започнаха дас е интересуват от птици, изпращат ми различни снимки, за да определяме какво виждат около тях, в природата.
МС: И накрая един последен въпрос: какво ще препоръчате на начинаещия фотограф или орнитолог?
ДП: Да чете възможно най-много или да гледа уроци по фотография в YouTube и после да се опита да възпроизвежда наученото. Човек не трябва да се обезкуражава – първите 20 000 кадъра вероятно ще са разочароващи. Но следващите ще са много по-добри.

Снимки: Драгош Плъешу: