Ловния сокол

Ловен сокол

Описание

Ловният сокол е най-едрият сокол в България, малко по-голям като размери от сокола скитник. Дължината на тялото му е между 47 и 55 см, размах на крилата: 105–129 см, дължина на опашката 16–26 см, тегло 730–1150 г. Двата пола имат сходно оперение, но женските са ок. 15% по-големи и 40% по-тежки от мъжките.
Оперението е кафяво отгоре и с напетнявания отдолу, с по-светла глава и изразена "вежда". Има относително малка глава и широк гръден кош, но тялото е издължено и стройно, с дълги криле и опашка. В полет силуетът наподобява този на сокола скитник, но с по-широки криле и заострени краища.

Биология и разпространение

Видът е адаптиран към относително сухи, открити пространства, залесени степи и хълмове в Палеарктика (от Източна Европа до Западен Китай), където се храни с дребни бозайници, както и с птици и друга плячка. Ловният сокол е добре адаптиран да ловува близо до земята на открит терен, като съчетава стремително издигане с висока маневреност. Заради това той предпочита да се храни с дребни и средни по размер дневни гризачи и зайцевидни, предимно лалугери.
Гнезди в Евразия, в средните географски ширини на територия, която обхваща над 7000 км – от Австрия на запад до Китай на изток, и на 3000 км от север на юг – от Руската федерация до Иран; главно в залесени степи, степи, полупустинни и хълмисти зони, често на границата на гори. Както и другите соколи, ловият сокол не строи собствени гнезда, а използва такива на други птици, като гарвани, врани, мишелови и др. Традиционно предпочита гнезда върху дървета или скали, но в последните години се приспособява и към използването на гнезда върху електрически стълбове. Ловните соколи започват да се размножават на третата година от живота си. Обикновено снасят 3 до 5 яйца, по изключение 6. Мътенето протича през март до средата на април. Инкубационният период е 30–32 дни. Младите птици напускат гнездото 45–50 дни след излюпването си и прекарват следващите 4–6 седмици на територията на родителите си, преди да се разпръснат. Възрастните птици са уседнали (напр. в Турция), частични мигранти (напр. в Централна Европа) или мигриращи (в части от Руската федерация), което до голяма степен зависи доколко намалява хранителната им база през зимата. Срещат се редовно в централните части на Средиземноморието през зимата. Ловният сокол редовно зимува и в Североизточна България и е редовен посетител на Малта. Малък брой екземпляри пресичат Босфора през есента и пролетта. Млади европейски птици са били регистрирани в Пакистан и Северозападна Индия. Вагранти са засичани понякога и в Западна и Северна Европа, от Испания до Швеция и Естония.

Статус

Ловният сокол е световно застрашен вид. Той е посочен като застрашен в Червения списък на IUCN, тъй като популацията му намалява с бързи темпове. Ловният сокол е включен също в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС. Видът е вписан като критично застрашен в Червената книга на България и Румъния. Този неблагоприятен природозащитен статус е резултат от редица антропогенни фактори, включително токови удари по опасни за птиците електропроводи, ограбване на гнездата с цел търговия, както и унищожаване на местообитанията и интензивното използване на пестициди в селското стопанство.
В миналото ловният сокол е често срещан вид в България, но в средата на ХХ век настъпват много промени в управление на земите, като разораване на пасищата, широко използване на пестициди и масов отстрел на грабливи птици. Това рязко намалява популацията на вида в страната. Усилията за опазването на ловния сокол в България започват през 80-те години на миналия век, когато става ясно, че ограбването на гнезда е основна заплаха за него. Оттогава са предприети множество действия, но въпреки тях до 2006 г. в България няма известни гнезда на вида. След 2005 г. БДЗП участва в два проекта LIFE, които се занимават с различни заплахи за ловния сокол. През 2015 г. "Зелени Балкани" стартират програма за размножаване и реинтродукция на вида. Тези усилия доведоха до формирането на първата двойка ловни соколи в България за повече от десетилетие.

Заплахи

Като световнозастрашен вид, ловният сокол е изложен на почти всички заплахи, характерни за грабливите птици, включително бракониерство, отравяне, ограбване на гнезда, токов удар, безпокойство и разрушаване на местообитанията.

Бракониерство
Бракониерството е основна заплаха за всички грабливи птици включително и за ловния сокол. Той е обект на бракониерство както на Балканите така и в други части на арела. си.
Формите и мотивите за бракониерство над вида са различни – преследване от ловци поради погрешното схващане, че грабливите птици унищожават дивеча; пряко преследване от гълъбовъди поради нападения над състезателни гълъби; нелегален отстрел за забавление и развлечение по миграционния път, преминаващ през Източното Средиземноморие; преследване с цел препариране и търговия с яйца и малки.

Отравяне

Отравянето е друга сериозна заплаха за грабливите птици, включително и за ловния сокол. В случая с него и някои други грабливи птици, като сокол скитник, голям ястреб, малък ястреб, белоопашат мишелов, обикновен мишелов и царски орел, най-честата причина за отравяне е незаконното залагане на отровни примамки от гълъбовъди.

Токови удари
Токовите удари на необезопасени електропроводи са друг основен проблем не само за грабливите птици, но и за много други видове птици. Птиците често използват електрическите стълбове за почивка и гнездене, но това крие рискове. Възможно е птицата да докосне проводниците, при което става жертва на късо съединение, а това не само отнема живота на птицата, но причинява и прекъсване на електроподаването. Въпреки, че през последните години в България бяха изолирани хиляди опасни електрически стълбове, все още има много проблемни електропроводи, които следва да се обезопасят.

Ограбване на гнездата
През 80-те, 90-те и началото на 2000-те години на 20-и век ограбването на гнезда е една от най-големите, ако не и най-голямата причини за изчезването на ловния сокол от България. През последните години проблемът не е толкова сериозен, но все още имаме случаи на ограбване на гнезда на други грабливи птици, включително сокол скитник, царски орел, белоопашат мишелов, египетски лешояди, голям ястреб и други. Яйцата и малките на тези видове се ограбват с цел търговия и колекционерство, което е незаконна практика и се наказва сурово от закона.

Унищожаване на местообитанията
Унищожаването на местообитанията е много сериозен и сложен проблем, който включва пряко унищожаване на местообитанията, включително разрушаване на скалните местообитания, изсичане на стари гори и дървета, превръщане на пасищата в земеделска земя, както и косвено унищожаване чрез намаляване на хранителната база и ловните площи, чрез интензивно използване на пестициди, родентициди и други химикали, които директно намаляват числеността на видове като лалугера, черногръдия хомяк, както и други гризачи и различни видове малки до средни птици.

Безпокойство от хора
Човешкото безпокойство е друга голяма заплаха, която има нарастващо значение поради развитието на екотуризъм в много части на страната, практикуването на различни екстремни спортове като: парапланеризъм, скално катерене, пещернячество, офроуд шофиране и други дейности. Безпокойството от човешки дейности може да причини напускане на гнездото и загиване на малките или яйцата на ловния сокол. Затова е необходимо туристите и любителите на екстремни спортове да се информират предварително за териториите, които посещават, техният природозащитен статут и забраните, които действат в тях.