Дребни бозайници

default

Лалугер

Лалугер
Разпознаване
Европейският лалугер (Spermophilus citellus) е средно голяма гризач, с къса опашка (20–40% от общата дължина) и малки уши. Има големи очи (около 8 мм в диаметър) разположени на върха на главата и къси мустаци. Теглото му е 200–300 г, максимум 500 при възрастните мъжки преди зимния сън.
Биология
Размножаването при лалугера е ограничено от хибернация, която намалява времето на чифтосване и надземна активност. Размножава се веднъж годишно, като броя на малките варира от 2 до 11. Бременността е средно 29 дни. Малките излизат от дупките за първи път на 25-дневна възраст. Те остават в родната си дупка за около 1 месец, а отбиването започва в средата на юни и зависи от размера на котилото и състоянието на майката. Лалугерът копае прости временни убежища и сложни подземни системи с множество отделения и камери, които могат да бъдат до 2 метра дълбоки и 3 метра дълги. Той прекарва от 5 до 8 (в планината) месеца в годината в хибернация. По време на хибернацията телесната му температура може да падне до 0 градуса. За разлика от повечето бозайници, лалугерът е активен през деня. Храни се основно със семена, а през пролетта и с листа и малки безгръбначни.
Разпространение
Лалугерът е ендемичен за Централна и Югоизточна Европа. Карпатите разделят ареала му на 2 части. Северозападната част се простира през низините на Чехия, Австрия, Унгария, Словакия, Сърбия (на север от Дунав и Сава) и Западна Румъния. Югоизточната част се простира от Източна Сърбия, Македония и Северна Гърция през България до Турска Тракия, Южна и Източна Румъния, Молдова и Украйна. Изчезнал в Германия, Полша и Хърватия, но е успешно реинтродуциран в Полша.
В България видът обитава добре поддържани пасища и ливади от морското равнище до 2600 м надморска височина. Тук се намира най-високата известна колония от вида - в околностите на връх Белмекен в Национален парк Рила.

 
Природозащитно състояние
Видът е вписан в Червения списък на IUCN като Застрашен. На европейско ниво е защитен по Директивата за местообитанията (Директива на Съвета 92/43/EEC от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания и на дивата фауна и флора). Все още не е защитен от българското законодателство, само местообитанията му имат ниско ниво на защита в рамките на мрежата от защитени зони Натура 2000. В Червената книга на България е включен като Уязвим.
Заплахи
Лалугерът е претърпяла значително намаляване на разпространението и числеността си в много страни от ЕС поради редица социално-икономически промени, водещи до изоставяне и обрастване на пасищата и интензифициране на селското стопанство. В България е намалял драстично – 30% от колониите са изчезнали в сравнение с периода 1950–1990 г., като тази тенденция се запазва според последните проучвания. Застрашаващите фактори в страната са същите, както и в останалата част от ареала на вида – изоставяне на пасища, навлизане на гори и храсти, инфраструктурни проекти и интензификация на земеделието.
 
Лалугер 1

Добруджански хомяк

Хомяк
Разпознаване
Среден гризач, с много къса опашка и контрастна пъстра окраска. Има черно петно на гърдите. Цветът на гърба е сиво-охрено-кафяв, а на корема - светло пепеляво-сив. Цветът на страната на тялото е по-светъл. Дължината на тялото е 135-160 мм,  а теглото – 60-130 г.
Биология
Много малко се знае за биологията на вида, поради много ограничения ареал, обхващащ само части от България и Румъния. Досега не са правени подробни и изчерпателни проучвания. Живее поединично в собствена система от проходи, с дълбочина до 1,5 м, гнездовата камера е на 50-60 см под повърхността. Има вертикален и наклонен тунел от камерата до повърхността. Добруджанският хомяк е активен предимно през нощта. Дали ще изпадне в хибернация зависи от екологичните условия, температурата и гъстотата на популацията. Храни се със зелени части от растения, корени, семена и плодове. В складовите камери са открити запаси от семена на културни (царевица, слънчоглед, пшеница), както и на диви растения. Размножава се от 2 до 3 пъти годишно през топлия период на годината.  Едно котило се състои от 2-10 малки.
Разпространение
Добруджанският хомяк обитава земеделски земи предимно от люцерна и зърнени култури. Ендемичен е за Европа, срещащ се само в по долното поречие а р.Дунав. Повечето от находищата на този вид в България се срещат в средната и източната част на Дунавската равнина. В Румъния се среща в югоизточната част на страната.
 
Природозащитно състояние

В Червения списък на IUCN добруджанският хомяк е класифициран като почти застрашен (NT). Съгласно последната Обща оценка на консервационния статус на румънския хамстер в България („Приложение Б – основните резултати от мониторинга по член 11“ за видове от Анекс II, IV и V“) видът е в Неблагоприятно - Неадекватно (U1) природозащитно състояние. В Червената книга на България добруджанският хомяк е включен като уязвим и е защитен вид в страната.

Заплахи

Тенденциите в динамиката на популациите на вида показват бърз спад (Coroiu, Vohralík 2008). Причините за този спад са комплексни; промени в земеползването, интензификация на селското стопанство, употребата на пестициди, изолация на популациите и фрагментация на подходящите местообитания. Доброджанският хомяк е уязвим по отношение на разораването, тъй като гнездовата му камера не е разположена много дълбоко. Също така смяната на земеползването от люцерна, която не се разорава всяка година към по-интензивно отглеждани култури като зърнени култури води до намаляване на подходящите местообитания. Сериозна заплаха представлява и използването на пестициди, тъй като видът обитава предимно земеделските земи. 
 

Хомяк 01