Дребни бозайници

Разпознаване

Европейският лалугер (Spermophilus citellus) е средно голяма гризач, с къса опашка (20–40% от общата дължина) и малки уши. Има големи очи (около 8 мм в диаметър) разположени на върха на главата и къси мустаци. Теглото му е 200–300 г, максимум 500 при възрастните мъжки преди зимния сън.

Биология

Размножаването при лалугера е ограничено от хибернация, която намалява времето на чифтосване и надземна активност. Размножава се веднъж годишно, като броя на малките варира от 2 до 11. Бременността е средно 29 дни. Малките излизат от дупките за първи път на 25-дневна възраст. Те остават в родната си дупка за около 1 месец, а отбиването започва в средата на юни и зависи от размера на котилото и състоянието на майката. Лалугерът копае прости временни убежища и сложни подземни системи с множество отделения и камери, които могат да бъдат до 2 метра дълбоки и 3 метра дълги. Той прекарва от 5 до 8 (в планината) месеца в годината в хибернация. По време на хибернацията телесната му температура може да падне до 0 градуса. За разлика от повечето бозайници, лалугерът е активен през деня. Храни се основно със семена, а през пролетта и с листа и малки безгръбначни.

Разпространение

Лалугерът е ендемичен за Централна и Югоизточна Европа. Карпатите разделят ареала му на 2 части. Северозападната част се простира през низините на Чехия, Австрия, Унгария, Словакия, Сърбия (на север от Дунав и Сава) и Западна Румъния. Югоизточната част се простира от Източна Сърбия, Македония и Северна Гърция през България до Турска Тракия, Южна и Източна Румъния, Молдова и Украйна. Изчезнал в Германия, Полша и Хърватия, но е успешно реинтродуциран в Полша.
В България видът обитава добре поддържани пасища и ливади от морското равнище до 2600 м надморска височина. Тук се намира най-високата известна колония от вида - в околностите на връх Белмекен в Национален парк Рила.

 

Разпознаване

Среден гризач, с много къса опашка и контрастна пъстра окраска. Има черно петно на гърдите. Цветът на гърба е сиво-охрено-кафяв, а на корема - светло пепеляво-сив. Цветът на страната на тялото е по-светъл. Дължината на тялото е 135-160 мм,  а теглото – 60-130 г.

Биология

Много малко се знае за биологията на вида, поради много ограничения ареал, обхващащ само части от България и Румъния. Досега не са правени подробни и изчерпателни проучвания. Живее поединично в собствена система от проходи, с дълбочина до 1,5 м, гнездовата камера е на 50-60 см под повърхността. Има вертикален и наклонен тунел от камерата до повърхността. Добруджанският хомяк е активен предимно през нощта. Дали ще изпадне в хибернация зависи от екологичните условия, температурата и гъстотата на популацията. Храни се със зелени части от растения, корени, семена и плодове. В складовите камери са открити запаси от семена на културни (царевица, слънчоглед, пшеница), както и на диви растения. Размножава се от 2 до 3 пъти годишно през топлия период на годината.  Едно котило се състои от 2-10 малки.

Разпространение

Добруджанският хомяк обитава земеделски земи предимно от люцерна и зърнени култури. Ендемичен е за Европа, срещащ се само в по долното поречие а р.Дунав. Повечето от находищата на този вид в България се срещат в средната и източната част на Дунавската равнина. В Румъния се среща в югоизточната част на страната.