За първи път в България успешно бе развъден ендемичният вид черногръд хомяк

След повече от две години интензивна работа, насочена към изучаване на разпространението и биологията на застрашения вид черногръд хомяк, учените от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките (ИБЕИ-БАН) успяха да отгледат четири поколения от този рядък вид. 

Черногръдият (добруджански) хомяк (Mesocricetus newtoni) е дребен гризач, който е ендемит за България и Румъния. Разпространен е в изключително малък район, който включва Дунавската равнина и Добруджа, т.е. той е балкански ендемит. Черногръдият хомяк е включен в Червената книга на България като „уязвим“ вид и е „защитен“ от Закона за биологичното разнообразие. Местообитанията на хомяка са ключови за опазване в Националната екологична мрежа Натура 2000.

Размножаването протече по предварително изготвена програма, като стремежът на екипа беше периодите на разгонване и копулация на полово зрелите индивиди да са максимално близки до тези в естествена среда. От проведените наблюдения се потвърди, че бременността при женските трае между 15–18 дни, а броят на едно котило е средно шест новородени. Тези данни са в съответствие с информацията за близкородствения вид – златист (сирийски) хомяк (Mesocricetus auratus), който е добре известен като домашен любимец и също принадлежи към рода средни хомяци (Mesocricetus) към който спада и черногръдият хомяк. 

Всички новородени индивиди са в добро здраве и в момента са в период на хибернация. Общо новородените са 24: 13 женски и 11 мъжки. Като част от хранителната база на застрашения ловен сокол, черногръдият хомяк е от ключово значение за оцеляването на вида.

След приключване на зимната хибернация младите животни ще бъдат освободени в предварително избрани подходящи места, в рамките на проекта „Осигуряване на възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния“. След освобождаването екипът на проекта ще приложи специални методи, за да предотврати достъпа на хищници до хомяците, за да ги запази, докато популацията се стабилизира и адаптира към мястото.

Снимка: Ясен Генсузов