bg 
English
Română
A1. Целта на тази дейност е да се събере достоверна информация за разпространението и гнездовите находища на ловния сокол в България и Румъния. Това е необходимо, за да се приложат консервационнните дейности, предвидени към видове с толкова ниска популация като ловния сокол. Ще бъдат мониторирани всички известни двойки на вида. В допъление съществуват големи области, които са подходящи за ловния сокол, но не са добре проучени и трябва да се изследват внимателно, за да се идентифицират допълнителните гнездящи двойки, каквито вероятно има и които биха имали полза от консервационните дейности. Съществуващите гнезда ще бъдат проучени през първата и втората година на проекта, за да се събере информация за продуктивността на всяка двойка, основната ѝ храна и потенциални опасности. За да запълним липсите в информацията, отново през първата и втората година ще бъдат обходени високоволтовите електрически линии, за да се установят нови гнездящи двойки в България и Румъния.
A2. Конфликтът между гълъбарите и хищните птици е документиран широко по цял свят, но обхватът му в България никога не е бил проучен. Състезанията с гълъби са доста популярни в страната, включително съревнованията между домашни гълъби и високолетачи. С тази дейност целим да направим оценка на размера на загубите заради хищни птици с пряко въвличане на гълъбарите и да изпробваме различни мерки за смекчаване на проблема.
A3. Въздействието на незаконния отстрел върху популацията на хищните птици (сред които и ловния сокол) се смята за значително, но до момента в България няма количествена информация за него. За да разберем как да смекчим ефективно проблема с незаконния отстрел на хищни птици в проектните области, първо трябва да го оценим количествено и да разберем в какво се корени. За тази цел ще сравним статуса на популациите на индикаторни хищни птици като използаме по-стари и по-съвременни данни; интервюта с местните власти, ловните асоциации и гълъбарските клубове.
A4. Пестицидите се използват за третиране на посевите, за контрол над гризачите и насекомите. Соколите се хранят с дреби бозайници и птици, които поглъщат насекоми и растения и това подпомага натрупването на увреждащи субстанции в соколите и другите хищни птици. Натрупването на пестициди може да повлияе негативно физиологията и репродуктивните функции на животните. Въздействието на пестицидите върху хищните птици и тяхната плячка, като добруджанския хамстер и европейския лалугер в България и Румъния никога не е било оценявано. Целта на тази дейност е да разкрие ефекта на пестицидите върху популацията на ловния сокол, други хищни птици и тяхната плячка (бозайници и птици).
A5. В границите или близо до повечето проектни зони са разположени многобройни селски общности. За да разберем тяхната запознатост с ловния сокол и дребните бозайници ще приложим двустъпков процес с количествен изследователски подход, с дълбочинни интервюта във фокус групи от фермери, ловци, гълъбари, местни власти, ветеринарни лекари, охранители органи и местния бизнес. Една от причините да изберем количествени техники е нуждата да изследваме възприятията на заинтересованите страни в дълбочина, да съберем възможно най-богата и детайлна информация, както и нови прозрения и да позволим на интервюиращите да обясняват въпросите, като по този начин увеличим възможността да получим полезни отговори и да популяризираме работата си.
A6. Сухоземните гризачи и лагоморфите са основната храна на ловния сокол в по-голямата част от територията му. Хамстерите са сред предпочитаните от него видове в Източна Европа. В някои държави (като Унгария) изглежда, че обикновеният хомяк (Cricetus cricetus) измества европейския лалугер (Spermophilus citellus) като храна за хищните птици в степите, като царския орел и ловния сокол, тъй като не зависи до такава степен от изпасаните нискотревни местообитаия и популациите му са по-стабилни. Черногръдият хомяк (Mesocricetus newtoni) е характерен вид гризач за зоните на проекта. В България и Румъния той е ендемичен вид, който се среща главно по долното поречие на Дунав и в Добруджа. Черногръдият хомяк е с висок консервационен приоритет в глобален мащаб, има ограничено разпространение и е обозначен като "Почти застрашен" в Червения списък на IUCN. Тази дейност ще осигури всички подготвителни мерки, необходими за пилотното размножаване и реинтродуциране на на вида като плячка за ловния сокол.
A7. Всички скорошни изследвания на европейския лалугер (Spermophilus citellus) показват, че популацията му е драстично намаляла. Видът е включен със статус "Уязвим" до "Застрашен" в Червения списък на IUCN през 2020 г. В България най-застрашенни са колониите на лалугери извън мрежата Натура 2000. Екипът на проекта ще проведе изследване и ще направи анализ на заплахите, като идентифицира най-застрашените лалугерови колонии. Анализите ще се базират на GIS модел, който включва информация за разпространението на лалугерите, моделиране на местообитаията, земеползване, инвестиционни предложения и териториално-устройствени планове. Ще бъдат проведени теренни посещения, на базата на този модел и допълнителна информация. Целта е да се оцени статуса на вида и да се планират спасителни релокации там, където е възможно и необходимо.
A8. БДЗП ще разработи стратегия за закупуване на територии в зони от Натура 2000 с най-висока степен на приоритет за опазването на хранителите местообитания на ловния сокол. Стратегията ще включва карта на зоните от Натура 2000, в които ще работи проектът. Към нея ще се добавят слоеве за земеползването (пасища, ливади, лозя и т.н.), както и вида собственост, разпространението на отделни гнезда на ловни соколи и зони на временно установяване (на базата на познатите гнезда и сателитна телеметрия). БДЗП ще събере най-актуална информация за границите на собственост на земята, използването ѝ, вида местообитания, инфраструктура, селища и друга пространствена информация, която може да бъде от значение за взимането на решение за закупуване. Тази информация ще се анализира от гледна точка на приоритнетните територии за ловния сокол с неговите хранителни местообитания и от гледна точка на нейния статус.