Лалугерът – ключов хранителен елемент за ловния сокол в България

Ново научно изследване потвърждава, че успешното завръщане на застрашения ловен сокол в България е тясно свързано с наличието на един ключов вид плячка – европейския лалугер.
Изследователи от Тракийския университет, Зелени Балкани и Българското дружество за защита на птиците анализираха храната на реинтродуцирани ловни соколи по време на гнездовия период през 2020, 2024 и 2025 г., използвайки комбинация от анализ на хранителни остатъци, преки теренни наблюдения и фотокапани. Резултатите показват, че 80% от регистрираната плячка се състои от европейски лалугер, което го прави най-важния хранителен ресурс за гнездящите соколи.
Дребните бозайници доминират в храната като цяло (89%), докато птиците заемат сравнително малък дял (10.4%). Това показва, че реинтродуцираните соколи са възприели типичната за вида стратегия - да ловуват основно дребни бозайници в открити тревни местообитания. Друго важно откритие е, че гълъбите съставляват едва 4% от храната на ловния сокол. Това е особено важно в контекста на усилията на БДЗП за намаляване на конфликта между хищните птици и гълъбовъдната общност чрез диалог, информационни кампании и прилагане на добри практики за намаляване на щетите.
Проучването подчертава, че дългосрочното оцеляване на ловния сокол в България зависи не само от намаляване на заплахите, причиняващи директна смъртност, но и от състоянието на тревните екосистеми. Европейският лалугер е вид, зависим от открити тревни местообитания с ниска растителност, поддържани чрез традиционно пашуване и нискоинтензивно земеделие. През последните години тези местообитания са подложени на нарастващ натиск не само от изоставяне на пашата и разораване, но и от унищожаването на пасища за енергийни цели, включително изграждането на фотоволтаични паркове, което се развива с бързи темпове. Изчезването на тези местообитания води до намаляване на популациите на лалугера, а заедно с тях и на хищниците, които зависят от него.
Следователно бъдещите природозащитни усилия трябва да се насочат също към опазване и възстановяване на открити тревни местообитания и пасища; поддържане на традиционни практики за пашуване; ограничаване на застрояването и преобразуването на ценни за видовете пасища за индустриални и енергийни цели; целенасочен мониторинг и възстановяване на колониите на лалугера в ключови гнездови райони.
Тези резултати подкрепят прилагането на интегрираните подходи за опазване, които свързват възстановяването на хищните птици с управлението на местообитанията и защитата на техните основни хранителни ресурси. Чрез опазване на пасищата и характерните за тях видове, ние не само подпомагаме лалугера, но и осигуряваме бъдещето на една от най-застрашените грабливи птици в Европа.