ЗЗ "Язовир Овчарица"

Зоната представлява водоем на река Овчарица, източно от гр. Раднево, който не замръзва през зимата. Заобиколен е от ниски хълмове обработваема земя. Непосредствено до язовирната стена се намира ТЕЦ Марица 2. Районът включва и близките малки басейни със стояща вода, седиментационните басейни на отоплителната централа и долините на няколко по-малки реки.

Язовирът е с открита водна площ, ниски брегове и плитчини, покрити с рядка хигрофитна растителност. Някои от близките по-малки водни басейни също са обрасли с хигрофити, главно папур (Typha spp). Околните хълмове са заети с обработваеми земи, засети предимно с зимна пшеница. На определени места в речните долини на реките, вливащи се във водоема, има блатна и хигрофитна тревна растителност, ивици от дървета с преобладаваща върба Salix ssp. и по-рядко мезоксеротермна растителност, доминирана от .луковична ливадина (Poa bulbosa), Lolium perenne и др.
 

ЗЗ "Язовир Овчарица" е обект с международно значение за зимуване на водолюбиви птици. Всяка година там се концентрират до 45 800 водолюбиви птици. От установените там 87 вида птици 31 са включени в Червената книга на България. От срещащите се там птици, 62 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC), като 4 от тях са изброени в категория SPEC 1 като световно застрашени, 6 в SPEC 2 и 21 в SPEC 3 като видове, застрашени в Европа. Районът осигурява подходящи местообитания за 21 вида, включени в Приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие, които се нуждаят от специални мерки за опазване, от които 19 са изброени и в Приложение I от Директивата за птиците.

Наблюденията на ловен сокол по време на размножителния период показват, че би било възможно птиците да се размножават там. Има данни за гнездене на ловен сокол в миналото и все още има добра хранителна база, въпреки че местата за гнездене не са достатъчни. Целеви проучвания през периода 2008–2013 г. потвърдиха, че районът е важен обект за ловния сокол както по време на миграция, така и през зимата.

Маркирани ловни соколи от Словакия, Румъния и Унгария са били в района по време на скитане и есенна миграция, което показва важността на обекта за Среднодунавската популация. Намаляването на смъртността на младите е от значение за стабилността на общата европейска популация и значителен потенциал за естествено възстановяване на българската гнездова популация.

Водоемът е с ключово значение за корморана (Phalacrocorax carbo), къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus) и белочелата гъска (Anser albifrons), значителна част от които зимуват там. Макар и рядко, червеногушата гъска (Branta ruficollis) също е регистрирана като зимуващ вид. Язовирът има значителна стойност на национално ниво за черногушия гмуркач Gavia arctica и голямата бяла чапла (Egretta alba).

Освен това защитената зона осигурява подходящи местообитания и хранителна база за грабливи птици при миграция, зимуване и размножаване. Една двойка морски орел (Haliaetus albicilla) редовно гнезди в района. По време на миграция се срещат и други застрашени грабливи птици, като малък креслв орел (Aquila pomarina), орел рибар (Pandion haliaetus), сокол скитник (Falco peregrinus), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), блатари, включително световнозастрашеният степен блатар (Circus macrourus).
 

Селскостопански дейности

Селскостопанските дейности около язовира, особено използването на пестициди и торове оказват негативно влияние върху качеството на водата.

Човешка дейност

Районът се намира до населено място и индустриален комплекс, където се извършва интензивна човешка дейност. Достъпът до района не е ограничен. Въвеждането на неместни видове във водоема променя хранителната база за птиците. Зоната е чувствителна към всякакви човешки дейности, които причиняват безпокойство на птиците, особено навлизането в язовира с лодки преди изгрев-слънце, когато птиците нощуват във водата. Язовирът се използва активно за риболов.

Бракониерство

Друг проблем е незаконният лов на защитени видове, извън сроковете на лов и с незаконни средства.