ЗЗ "Шабленски езерен комплекс"

Защитената зона представлява комплекс от тири езера в Североизточна България, разположени на 5 км от град Шабла. Комплексът включва езерата Шабла и Езерец, които са свързани с изкуствен канал и са отделени от морето на изток от пясъчна ивица, широка 30–50 м. Третото езеро е разположено на 1,5 км южно и е солена лагуна, наречена Шабленска Тузла, отделена от морета с високи дюни. Езерата са разположение върху легло от сарматски варовици и се захранват основно от подземни води. В тях се намират обширни ивици от растителност, главно тръстика (Phragmites australis, Typha angustifolia и T. latifolia) и острица (Carex riparia). В лагуната се среща само тясна ивица растителност. В зоната около правителствената резиданция са разположени паркови плантации от Eleagnus angustifolia, Syringa vulgaris, Ligustrum vulgare, Cotinus coggygria и Crataegus monogyna. На север от Шабленското езеро има малки плантации от Robinia pseudoacacia and Fraxinus americana, а на юг от него – тополови плантации. Дюните и крайбрежието са дом на съобщества от специализирана песъколюбива растителност.

Защитената зона е дома на 260 вида птици, от които 103 са включени в Червената книга на България. От птиците, които се срещат тук, 111 вида са от консервационно значение в европейски мащаб (SPEC): 13 от тях са в категория SPEC 1 като глобално застрашени, 26 са в SPEC 2, а 72 – в SPEC 3 като застрашени на европейско ниво. Зоната осигурява  подходящи местообитания за 90 вида, включени в Анекс II на българския Закон за биоразнообразието, които се нуждаят от специални консервационни мерки, от които 86 са вклчени също и в Анекс I на Директивата за птиците.

В ЗЗЗ "Шабленски езерен комплекс" редовно е регистрирано присъствието на ловни соколи по време на миграцията.

Защитената зона е от световно значение за мигриращите и зимуващи къдроглави пеликани. Броят им варира широко през годините в зависимост от времето. Зоната е от глобално значение също и за други водолюбиви птици: тук са регистрирани до 178,000 големи белочели гъски (Anser albifrons), както и рекордните 3,273 сиви гъски (Anser anser), 261 пойни лебеди (Cygnus cygnus), 62,210 зеленоглави патици (Anas platyrhynchos) и 286 малки корморани (Phalacrocorax pygmeus). По-малки групи от световно уязвимия вид малка белочела гъска (Anser erythropus, SPEC1) редовно са забелязвани сред по-често срещаните водолюбиви птици (до 50 индивида, чийто брой през последните години намалява).

Заради разположението ѝ на миграционния път Via Pontica и близостта до Дунавската делта, зоната е важна спирка за почивка по Българското черноморско крайбрежие.

 
 

Човешки дейности

Тази зона се намира под значителен натиск от урбанизация и развитието на летния туризъм, особено по крайбрежието.