ЗЗ "Централен Балкан"

Планински релеф със стръмни склонове. Надморската денивелация в рамките на територията на парка е 1900 м. Четири височинни пояса са ясно обособени, а горните части са местообитания от алпийски тип. В горския пояс преобладават стари букови гори (40% от територията на парка). Във високопланинската зона преобладават сухите хълмове с преобладаване на сибирската хвойна (Juniperus sibirica) и мезофилните ливади (също 40%). Северните склонове са покрити с гори и там се падат най-много валежи в страната (1200–1360 мм). Южните склонове са скалисти, много стръмни, просечени от клисури.

Обектът е с национално, европейско и световно значение за опазване на образци на Смесени планински системи със сложен районен биом. 27 вида и подтипа, разпознати в парка, са естествени местообитания с европейско и национално значение и покриват 94,7% от територията на парка. Горите от обикновен бук (Fagus sylvatica) заемат 40% от него. Отличават се с висока степен на естественост, преобладават гори между 100 и 250 години.
 

Защитена зона "Централен Балкан" е дом на над 220 вида птици (123 гнездящи, които се срещат през размножителния период) и 60 вида бозайници. Допълнителният списък включва 49 вида от Червената книга на България, от Червения списък на UICN, включени в Бернската конвенция (приложение II) и в Бонската конвенция, както и видове птици с неблагоприятен статут в Европа и 2 ендемични подвида. Централен Балкан е сред най-ценните райони в страната за няколко вида – белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos), скален орел (Aquila chrysaetos), сокол скитник (Falco peregrinus), лещарка (Bonasa bonasia), пернатонога кукумявка (Aegolius funereus), уралска улулица (Strix uralensis), врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum), черен кълвач (Dryocopus martius), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), червеногуша мухоловка (Ficedula parva) и козодой (Caprimulgus europaeus).

Видово ориентирано проучване за ловния сокол, направено през 2007–2011 г., показва, че около три двойки вероятно гнездят в ЗЗ "Централен Балкан". Районът е определен като най-добрият за възстановяване на популацията на ловения сокол и от предпроектното проучване на БАН. Целевите проучвания през периода 2008-2013 г. потвърдиха, че районът е важен обект и за миграцията на вида.
 

Безпокойство

Много дейности могат да причинят безпокойство в района, включително скално катерене, пара и делтапланеризъм, движение извън пътя на моторни превозни средства.

Влошаване на местообитанията

Естествената сукцесия на хвойната по високопланинските ливади оказва негативно влияние върху лалугеровите колонии, които са най-важната храна за грабливите птици там.