ЗЗ "Централен Балкан буфер"

Защитена зона "Централен Балкан буфер" обхваща почти изцяло буферата зона на национален парк "Централен Балкан". Релефът е планински, със стръмни склонове. Различават се ясно четири височинни пояса, в чиито високи части са разположени местообитания от алпийски тип. В горския пояс преобладават старите букови гори. Сухите пасища с преобладаване на сибирска хвойна (Juniperus sibirica) и мезофилни ливади са характерни  за високопланинските участъци. Северните склонове са покрити с гори  и тук се наблюдават най-обилните дъждове в страната (1200-1360 мм). Южните склонове са скалисти, много стръмни и прорязани от клисури. Ниският планински пояс  е покрит със смесени широколистни гори от обикновен бук (Fagus sylvatica L. subsp. moesiaca), обикновен габър (Carpinus betulus), Quercus dalechampii, обикновен воден габър (Ostrya carpinifolia), и др.,  на места примесени с черен бор (Pinus nigra).

Естествените гори от обикновен бук са на възраст между 100 и 250 години. На места те са примесени с обикновена ела (Abies alba). Поясът на иглолистните гори е съставен основно от обикновен смърч (Picea abies) и по-рядко от бяла мура (Pinus peuce) – балкански ендемит и терциерен реликт. Най-високо разположените планински райони са покрити със субалпийска храстовидна растителност, съставена от обикновена хвойна (Juniperus communis nana), боровинки (Vaccinium spp.)  и алпийски ливади.

 
 

ЗЗ "Централен Балкан буфер" е важна за опазването предимно на горски видове птици, включени в Анекс I на Директивата за птиците. От 34 вида, публикувани в Анекса и които населяват зоната, 27 са гнездящи, а 7 я посещанат при миграция.

Информацията, събрана в периода между 2007 и 2011 г. обозначава възможността за гнездене на две двойки ловни соколи по южните склонове на планината. Освен през гнездовия сезон, областта е важна за лонвите соколи и по време на миграция, което се доказва от целевите проучвания, проведени през 2008–2013.

Зоната е важна част от мрежата Натура 2000 в България за птиците – създадена е, за да осигури защита на много горски птици и хищни птици с консервационно значение. Тя е от особено значение за защитата на 7 вида, които представляват над 2% от националната популация: червеоврата мухоловка (Ficedula parva) – представляваща 16% oт националната популация; полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata) – 3% от националната популация; врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum) – 8% от националната популация; скален орел (Aquila chrysaetos) – 4% от националната популация; белоопашат мишелов (Buteo rufinus) -3% от националната популация; сокол скитник (Falco peregrinus) – 3% от националната популация и бухал Bubo bubo – 2% от наицоналната популация.

 
 

• Пожари

  Ииглолистните гори са особено уязвими за пожари.

• Деградация на местообитания

  Естествената сукцесия на хвойна във високпланинските ливади имат негативно въздействие върху лалугеровите колонии, които са най-важната храна за хищните птици там.

• Човешки дейности

  Горските местообитания са силно засегнати от интензивния дърводобив в НП "Централен Балкан". Безпокойство за тях създават скалното катерене, парапланеризмът и офроуд трафикът.

• Бракониерство

  Бракониерството представлява пряка заплаха за птиците (вземане на малки птици и яйца от гнездата, прострелване на хищни птици и сови).