ЗЗ "Степа Касимчеа"

По-голямата част от зоната е покрита със зони на ниски и по-високи хълмове. Централната част на платото има височина между 100 и 300 м. По-близо до Дунава се откриват дълбоки и тесни долини със стръмни, силно ерозирали брегове, които разделят платото (Касимчеа, Коругеа и Хайдрулеи). В югоизточната част на платото Касимчеа варовиковите скали са допринесли за развитието на карстови форми, представени от пещери и карстови дупки. В областта се срещат няколко реки, най-голямата от които е Касимчеа, която се влива в езерото Ташаул. Тук се срещат широколистни гори, степни ливади и обработваеми земи, които заемат около 50% от територията ѝ. Земята се използва основно за земеделие, горскостопански дейности и изпасване.

Зоната е дом на няколко вида бозайници, най-представителният от които е лалугерът (Spermophilus citellus), черногръдият хомяк (Mesocricetus newtoni), степният пор (Mustela eversmannii), степната скачаща мишка (Sicista subtilis) и пъстрият пор (Vormela peregusna). Други важни гръбначни видове са ивичестият смок (Elaphe quatuorlineata), шипобедрената костенурка (Testudo graeca), червенокоремната бумка (Bombina bombina) и големият подковонос (Rhinolophus ferrumequinum).
 
 

В зоната могат да се регистрират над 55 вида птици. От тях 28 са включени в Анекс I на Директивата на птиците.
Ловният сокол използва зоната като място за ловуване и гнездене заради плътните популации на лалугери и много пойни птици.

"Степа Касимчеа" е изключително важна защитена зона за много видове грабливи птици, които я използват като ловна и гнездова територия. Такива са късопръстият ястреб (Accipiter brevipes), белоопашатият мишелов (Buteo rufinus), полският блатар (Circus cyaneus), степният блатар (Circus macrourus), орелът змияр (Circaetus gallicus), тръстиковият блатар (Circus aeruginosus), ливадният блатар (Circus pygargus), соколът скитник (Falco peregrinus), вечерната ветрушка (Falco vespertinus), царският орел (Aquila heliaca), малкият креслив орел (Aquila pomarina), малкият орел (Hieraaetus pennatus), осоядът (Pernis apivorus) и черната каня (Milvus migrans).
 
 

• Човешка дейност

  Зоната е обект на атропогенен натиск особено заради традиционното изпасване и интензивното земеделие с използване на големи количества пестициди.

• Вятърни паркове

  Строежът на вятърни паркове в зоната ще намали площта, използвана от видовете, които гнездят в тревистите области или посевите и ще има значимо негативно въздействие върху миграцията на птиците. Вятърните паркове в близост до защитената зона на свой ред ще въздействат върху ловните територии на птиците, които гнездят в нея.