ЗЗ "Сините камъни – Гребенец"

Местността се намира в Сливенската планина, която е част от основната Старопланинска верига. Обхваща ясно очертана орографска единица с площ 15 926 ха, разположена сред южните склонове на Източна Стара планина - Удвой планина - Чатал Балкан, Стидовска планина и Гребенец рид. Западната и югозападната граница на района се определя от язовир Асеновец и река Асеновска. На север минава по вододелно било, което на практика е най-високата част на местността - над 1000 m. Северните склонове са стръмни, покрити с букова гора. Южната граница на района минава по южните склонове на планината от град Сливен до местностите на селата Сотиря, Тополчане, Калояново и Глушник.

Районът включва цялата територия на Природен парк "Сините камъни". Значителна част от него е покрита с гори - 11 015,83 ха, от които 10 738,85 ха широколистни. Преобладават смесените дъбови гори от Quercus dalechampii, цер (Quercus cerris), благун (Q. frainetto) и космат дъб (Q. pubescens). Гори от обикновен дъб (Fagus sylvatica spp. moesiaca) и обикновен габър (Carpinus betulus), както и горите от сребролистна липа (Tilia tomentosa) и келяв габър (Carpinus orientalis) също са добре представени. Храстови и тревни сдружения на силикатна основа заемат 2% от площта и около 6% са покрити от вторични степни и сухи калцифилни тревни асоциации. Тревните образувания имат вторичен произход. Те са се образували на мястото на унищожени в миналото гори. Флористичният им състав е по-беден от този на горските, но са по-богати на редки видове.

Скалните образувания, които са дали името на обекта, заемат около 7% от общата му площ. Скалите на Сините камъни са квалифицирани като отделен тип местообитание според палеарктическата класификация и големият брой грабливи птици, които се срещат там, са част от биотопа, характерен за скалния комплекс.
 

Защитената зона поддържа 170 вида птици, 41 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се там птици 69 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC), като 5 от тях са изброени в категория SPEC 1 като световно застрашени, 22 в SPEC 2 и 42 в SPEC 3 като видове, застрашени в Европа. Районът осигурява подходящи местообитания за 51 вида, включени в Приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие, от които 44 са изброени и в Приложение I от Директивата за птиците. Районът включва едни от най-ценните местообитания за размножаване и хранене, много редки и застрашени хищни птици, като царски орел (Aquila heliaca), скален орел (Aquila chrysaetos), египетски лешояд (Neophron percnopterus), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), малък креслив орел и др.

Районът е един от най-значимите в страната за ловния сокол (Falco cherrug), в който доскоро е имало 2 двойки. Пасищата край Тополчане, където се намират множество колонии на лалугера, са особено важни за изхранването на вида. Целеви проучвания през периода 2008–2013 г. потвърдиха, че районът е важен миграционен обект за ловния сокол и за редица други видове грабливи птици.

Пасищата край Тополчане, където се намират множество колонии на лалугери, са особено важни за изхранването на тези видове. Зоната е от световно значение за царския орел както за размножаване, така и за концентрация на млади птици за хранене след размножителния сезон. Това е едно от най-важните места за средния пъстър кълвач (Dendrocopos medius), голяма късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla) и полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata). Районът е едно от малкото места в страната, където гнезди червеногуша мухоловка (Ficedula parva). Сините камъни - Гребенец образува своеобразен въздушен проход в релефа на Източна Стара планина и осигурява условия за нощуване и хранене на мигриращите грабливи птици по пътя си на юг.
Световнозастрашеният степен блатар (Circus macrourus) редовно се среща в района по време на миграцията. Там презимува друг световно застрашен вид – големият креслив орел (Clanga clanga). Степният орел (Aquila nipalensis) се наблюдава и в Сините Камъни-Гребенец през късна есен.
 

Безпокойство

Преки заплахи за птиците се причиняват и от скално катерене, планеризъм и делтапланеризъм.

Човешки дейности

Превръщането на пасищата в обработваеми земи води до загуба на храна за грабливите птици. Използване на отрови срещу гризачите пряко засяга грабливите птици.
Вятърни турбини
Вятърните паркове ограничават достъпа на грабливите птици до техните ловни територии, причиняват смущения в движението и пряко преследване.

Бракониерство

Бракониерството, както и вземането на пилета и яйца от гнездата са пряка заплаха за птиците.