ЗЗ "Сакар"

Нископланински регион с обли хълмове и относително откритите речни долини на притоците на Марица и Тунджа, близо до границата с Турция. Надморската височина е между 50 и 856 м. На територията на защитената зона са раположени 30 малки селища и град Тополовград. Пътната мрежа не е добре развита.

По-ниските части на "Сакар" са заети от обработваеми земи, които са заместили горите от космат дъб (Quercus pubescens) и Quercus virgiliana. Около 15% от областта е съставена от разпръснати of the сухоустойчиви тревисти съобщества, домиирани от белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), черна садина (Chrisopogon grillus) и др., и по-рядко със средно сухоустойчива растителност. Храстите от обикновена драка (Paliurus spina-christi), смесени с Jasminum fruticans  в комбинация със сухолюбиви тревисти формации определят относително високия брой на дивия заек (Lepus europeus) и лалугера (Spermophilus citellus) .

Регионът поддържа също и широколистни гори от "отворен тип", съставени от космат дъб (Quercus pubescens) и Quercus virgiliana със средиземноморски елементи на места с вторичен произход (Бондев, 1991). Много от речните корита и долини на "Сакар" все още са оградени със стари екземпляри от бяла топола,  Many of the riverbeds and valleys in the Sakar are still fringed by old trees of White Poplar, върби и др., които осигуряват места за гнездене на хищните птици.
 
 

Понастоящем защитена зона "Сакар" е дом на 220 вида птици, 59 от които са включени в Червената книга на България. Зоната осигурява подходящи местообитания на 76 вида, включени в Анекс II на Закона за биоразнообразието, които се нуждаят от специални консервационни дейности. 68 от тях са включени и в Анекс I на Директивата за птиците, а повече от половината от тях гнездят в региона със значителни популации.

Изследванията, направени в рамките на проект LIFE07/NAT/BG/000068 и проекта BBC Wildlife Fund през 2007–2011 показват възможно гнездене на ловния сокол в защитена зона "Сакар". Екстензивното земеделие и изобилието от плячка (включително многобройни лалугери) създава добри условия за наблюденията му в зоната. Целенасочените проучвания в периода 2008–2013 потвърждават, че зоната е важна точка от миграцията на ловния сокол, както и на други видове хищни птици. Значима част от опасните електропроводи е изолирана в рамките на проект LIFE12 NAT/BG/000572, посветен на царския орел.

В Сакар се среща най-голямата популация в страната на царски орел, малък креслив орел, малък орел, черна каня и белоопашат мишелов.

Зоната е една от най-важните области в Европейския съюз за споменитите по-горе видове, както и за късопръстия ястреб, полската бъбрица, дебелоклюната чучулига, късопръстата чучулига, белочелата сврачка, турилика, ливадния блатар, сирийския кълвач и големия маслинов присмехулник.

Черният щъркел, сивият кълвач и червеногърбата сврачка също имат представителни популации в зоната. Тук има и по-малка популация на други световнозастрашени видове, сред които е и ливадният дърдавец.

Още девет застрашени вида се срещат в зоната по време на миграция – малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, степен блатар, креслив орел, вечерна ветрушка, белошипа ветрушка и голяма бекасина.
 
 

• Интензивно земеделие

  Защитената зона е чувствителна към интензифицирането на земеделието, лесовъдството и към промяната в земеползването. Намаляването на изпасването последвано от сукцесия, както и превръщането на пасищата в обработваема земя причинява загуба на тревистите местообитания за птиците, дребните бозайници и влечугите. Пестицидите също представляват опасност за птиците.

• Пожари

  Сухите ливади са особено уязвими към естествени и умишлени пожари.

• Човешки дейности

  Горите са фрагментирани и разпръснати сред различен тип ландшафти.  Големият дял на храсталаците, незаконните сечи, събирането на дърва за огрев и залесяването с неместни видове снижават качеството на горите и пряко влияят върху видовете, които ги населяват. Интензивното премахване на дървета засяга качеството и структурата на пасищата.