ЗЗ "Провадийско-Роякско плато"

Провадийското и Роякското плато се намират в Източна България, между градовете Шумен и Провадия. На север и юг граничат съответно с реките Провадийска и Голяма Камчия. Районът включва и скалните масиви Невша – Венчан и Комунари. На запад достига до селата Мадара и Благово, а на изток – до пътя между селата Грозджово и Бързица.

Районът е слабо населен и селищата са съсредоточени предимно по долините на реките, ограничаващи ареала, и в по-малка степен – във водосбора на р. Главница.
Половината от територията на защитената зона е заета от смесени широколистни гори с преобладаващ цер (Quercus cerris), смесен с  благун (Quercus frainetto), източен горун (Quercus polycarpa), обикновен габър (Carpinus betulus), келяв габър (Carpinus orientalis) и мъждрян (Fraxinus ornus). Около една трета от тези гори са семенни високи насаждения, с появата на някогашните естествени смесени широколистни гори, които са покривали огромни територии в този район. Останалата част от горите са издънкови със значително променена структура.

Земеделските земи заемат около 47% от територията на региона и около 13% са пасища, на места, обрасли с храсти. Скалните масиви, образуващи комплекси, са разпръснати на няколко места в района.
 

Провадийско-Роякското плато поддържа 160 вида птици, 53 от които са включени в Червената книга на България. Районът осигурява подходящи местообитания (гори, пасища, земеделски земи и скални масиви) за 52 вида, включени в Приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие, които се нуждаят от специални мерки за опазване, от които 49 са изброени и в Приложение I от Директивата за птиците.
ЗЗ Провадийско-Роякското плато е един от най-важните райони в страната за размножаването на египетския лешояд, бухал, среден пъстър кълвач, синявица, козодой, градинска овесарка и ястребогушо коприварче.

В района също се размножават орел змияр, белоопашат мишелов, осояд, скален орел и малък орел. Долината на река Провадийска е място за миграция на щъркели и грабливи птици, където преминават над 35 000 щъркела и 3 000 грабливи птици и често през нощта по време на есенна или пролетна миграция.

Целеви проучвания през периода 2008–2013 г. потвърдиха, че районът е важен за миграция и почивка на много видове грабливи птици, включително ловния сокол. Проект LIFE09NAT/HU/000384 определя Провадийско-Роякското плато като важен район за мигриращи млади от унгарската, румънската и украинската популации. Сателитно маркирани птици от тези страни минават в различни части на района. Индивидите, които прекарват миграционния и размножителния период от годината в подходящи местообитания, са важен източник за естествено възстановяване на вида в района.
 

Човешки дейности

Районът е чувствителен към човешки дейности, които причиняват безпокойство на птиците, особено на тези, които гнездят по скалите – скално катерене, планеризъм, делтапланеризъм, туристически дейности през размножителния сезон, както лов и бракониерство.

Безпокойство

Сечта и изкуственото залесяване оказват влияние върху качеството и състава на горските местообитания и причиняват безпокойство на птиците през размножителния период. Скалистите местообитания се посещават от иманяри.

Загуба на местообитания

Продължаващата урбанизация и превръщането на пасищата в обработваеми земи са основната причина за фрагментиране и загуба на ценни местообитания.

Вятърни турбини

Една от потенциалните заплахи както за местообитанията, така и за птиците в района е развитието на вятърни турбини.