ЗЗ "Понор"

Районът обхваща планината Понор с надморска височина от 900 до 1400 м, разположена на около 50 км северозападно от столицата София. Част е от Западна Стара планина. Около 60% от територията на масива е покрита от пасищни съобщества, уникална мозайка от планински пасища, сенокосни ливади с калцифилна и мезофитна тревна растителност, варовикови скали и пасища. Пасищата са заобиколени от широколистни гори от бук (Fagus moesiaca) над 1000 м н.в., на места смесени с обикновен габър (Carpinus betulus) (Бондев, 1991), дъбови гори до 600 m н.в., смесени гори от дъб и габър, както и скали от 1,600 м н.в. гребени и каменисти карстови терени и в по-малка степен земеделски парцели. Планината Понор е образувана от варовици и доломити и представлява една от най-големите и характерни карстови области в България. 

Тези местообитания и традиционното използване на земята осигуряват подходящи условия за размножаване и миграция на 140 вида птици, 50 от които са с европейско природозащитно значение. Пет от тях са включени в категория SPEC 1 като глобално застрашени, 15 в SPEC 2 и 30 в SPEC 3 като застрашени в Европа. Четиридесет и един вид са вписани в Червената книга на България като редки или застрашени, както и 38 вида, включени в Приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие.

Планината Понор е от световно значение за гнездящия там ливаден дърдавец (Crex crex). Районът осигурява подходящи местообитания за 35 вида, включени в Анекс I от Директивата за птиците, и още 8 мигриращи вида. Той е един от най-важните обекти в страната за белоопашатия мишелов (Buteo rufinus), скалния орел (Aquila chrysaetos), бухала (Bubo bubo), сивия кълвач (Picus canus), горската чучулига (Lullula arborea), ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria) и червеногърбата сврачка (Lanius collurio). Той поддържа значителни популации от планински кеклик (Alectoris graeca), пъдпъдък (Coturnix coturnix), въртошийка (Jynx torquilla), пъстър скален дрозд (Monticola saxatilis) и зелен кълвач (Picus viridis). Понор планина е важна по време на миграция главно за грабливи птици, включително световнозастрашената белошипа ветрушка (Falco naumanni) и степния блатар (Circus macrourus).

Целеви проучвания през периода 2008–2013 г. потвърдиха, че районът е важно място за ловния сокол както по време на миграция, така и по време на размножителния сезон. Множество наблюдения на възрастни ловни соколи дават индикации за възможно размножаване на поне една двойка. ЗЗ "Понор" е важна зона и за мигриращите млади, особено от унгарската популация. Индивидите, които прекарват миграционния и размножителния период от годината в подходящи местообитания, са важен източник за естествено възстановяване на вида в района.
 

Влошаване на местообитанията 

Пасищата далеч от населените места не се използват напълно. Това води до обрастване на пасищата с храсти и дървета и влошаване на ключови местообитания за целевите видове птици.

Човешки дейности

Превръщането на пасища в обработваеми земи също причинява загуба на местообитания. Отводняването на карстовата зона чрез тръбопроводи в по-ниските части на планината оказва влияние върху качеството на ливадните местообитания. Други заплахи са неустойчивото стопанисване на горите, туризъм и отдих, които не са подходящи за региона.

Бракониерство

Бракониерството, както и вземането на млади птици и яйца от гнездата засягат популациите на птиците.