ЗЗ "Лудогорие"

Районът съответства на този на географския район Лудогорие, но обхваща и части от Западна Добруджа. Намира се в Североизточна България. Включва териториите на 14 общини в областите Русе, Силистра и Разград.

Релефът е равнинно-хълмист с типичните форми на каньонообразни сухи речни корита, льосови повърхности и карстови полета. Половината от територията на района е заета от широколистни гори, а другата половина – от земеделски земи с малък дял пасища. Горите са смесени – сребролистна липа (Tilia tomentosa), комбинирана с обикновен габър (Carpinus betulus) или цер (Quercus cerris), на места с Quercus dalechampii, полски клен (Acer campestre). Преобладават издънкови гори.

Има и големи парцели с изкуствени насаждения от акация (Robinia pseudoacacia). Тревните асоциации са ксеротермни, доминирани от белизма (Dichantium ischaemum), .луковична ливадина (Poa bulbosa), Poa concinna, черна садина (Chrysopogon gryllus) и ефимерни или мезо-ксеротермни видове около населените места.
 

Защитената зона поддържа 115 вида птици, предимно гнездящи, 31 от които са включени в Червената книга на България. Районът осигурява подходящи местообитания за 31 вида, включени в Приложение 2 от Биологичното разнообразие, които се нуждаят от специални мерки за опазване, от които 29 са изброени и в Приложение I от Директивата за птиците.

Проучванията, извършени по проект LIFE09NAT/HU/000384 „Опазване на ловния сокол в Североизточна България, Унгария, Румъния и Словакия” потвърдиха вероятно гнездяща двойка в защитената зона, което би могло да определи района като един от най-подходящите за естествено възстановяване на вида в България. Целевите проучвания през периода 2008–2013 г. потвърдиха, че районът е важно място за миграция и почивка за ловния сокол, но също и за много други видове грабливи птици. Сателитно маркиран ловен сокол от Унгария е бил около 3 месеца в района, преди да загине от токов удар.
ЗЗ е една от най-важните обекти в страната за опазване на други 8 вида, които гнездят там – черна каня, белоопашат мишелов, червен ангъч, горска чучулига, градинска овесарка, козодой, синявица и черночела сврачка.

Повечето от тези видове предпочитат гранични местообитания между гори и открити площи или мозаечни местообитания. В Лудогорието в значителен брой гнездят и много хищни птици, които използват за гнездене горски и каменисти сухи речни долини, а за изхранване – пасища и обработваеми земи.
 

Безпокойство

Защитена зона "Лудогорие" е чувствителна към човешки дейности, причиняващи безпокойство на птиците, особено на тези, които гнездят по скалите – скално катерене, иманярство, туристически дейности по време на размножителния сезон, както и бракониерство.
Интензивните горски дейности в близост до гнездовите територии, както и незаконните сечи влияят върху качеството и структурата на горските местообитания и безпокоят птиците през размножителния период.

Пожари

Сухите пасища са особено уязвими от пожари, както естествено, така и изкуствено изгаряне на пасища.

Интензивно земеделие

Интензивното земеделие с използване на пестициди, инсектициди и дори отрова оказва пряко отрицателно въздействие върху птиците и тяхната хранителна база. Намаляването на пашата, последвано от сукцесиране, както и превръщането на пасищата в обработваеми земи причинява загуба на пасищни местообитания за птиците.