ЗЗ "Ломовете"

Защитена зона "Ломовете" е комплекс от каньони, дълбоко врязани в равнината от меандрите на Русенски Лом и неговите притоци – Черни, Мали(Сваленишки) и Бели Лом. Намира се в северозападната част на Лудогорието, на 20 км югоизточно от град Русе, между селата Иваново, Пепелина, Кривня и Сваленик. Характерни за Ломовете са отвесните скали на каньоните, на места с височина 100 м. Скалите са осеяни с ниши и пукнатини.

Други основни местообитания в района са горските, като преобладават смесени издънкови гори от обикновен дъб (Quercus robur), Quercus dalechampii, космат дъб (Quercus pubescens) и келяв габър (Carpinus orientalis), понякога смесени с мъждрян (Fraxinus ornus). Добре са представени и смесените гори от сребролистна липа (Tilia tomentosa) и обикновен габър (Carpinus betulus) или цер (Q. cerris) и богат подраст. Широко разпространени са вторичните гори и храсти от източен габър, обикновена драка (Paliurus spina-christi), люляк (Siringa vulgaris) и др. Срещат се и изкуствени насаждения от акация (Robinia pseudoacacia) и австрийски бор (Pinus nigra).

На много места в долината има запазени мезофилни ливадни сдружения и ксеротермни пасища от белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa) и др. (Бондев 1991; Георгиев 1993). Речните брегове са обрасли с различни видове върби Salix spp., черна топола и бяла топола. По долината, основно около населените места, има и земеделски парцели.
 

В района на Ломовете се срещат 149 вида птици, 38 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се там птици 59 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004), като 3 от тях са включени в категория SPEC 1 като световно застрашени, 17 в SPEC 2 и 39 в SPEC 3 като видове, застрашени в Европа. Районът осигурява подходящи местообитания за 48 вида, включени в Приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие, които се нуждаят от специални мерки за опазване, от които 44 са изброени и в Приложение I от Директивата за птиците.

Защитената зона е едно от бившите основни места за гнездене на ловния сокол в България и близостта до панонската популация на вида днес е много обещаваща зона за естествено възстановяване на вида. Освен това наличието на администрация (персонал на Природен парк "Русенски Лом", включително надзиратели и бюджет за управленски дейности) е гаранция за устойчивост на предвидените за района мерки за опазване.

В Ломовете се намира най-голямата гнездяща популация в страната на червен ангъч (Tadorna ferruginea). Това е едно от най-важните места в страната и за египетския лешояд (Neophron percnopterus), белоопашатия мишелов (Buteo rufinus) и черната каня (Milvus migrans) (Приложение 11). Орелът змияр (Circaetus gallicus), малкият креслив орел (Aquila pomarina), бухалът (Bubo bubo), синявицата (Coracias garrulus), сивият кълвач (Picus canus), полската бъбрица (Anthus campestris) и ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria) също се срещат там.

Долината на река Русенски Лом е най-западната част на миграционния път Via Pontica, който се използва предимно от грабливи птици. Това е един от основните коридори, през които мигриращите ловни соколи от Унгария, Словакия и Румъния навлизат в България по пътя си на юг.
 

Безпокойство и човешка дейност

Районът е чувствителен към човешки дейности, които причиняват безпокойство на птиците, особено на тези, които гнездят по скалите – скално катерене, планеризъм, делтапланеризъм, иманярство, туристически дейности през размножителния сезон, както и бракониерство. Интензивните горски дейности в близост до гнездовите територии, както и незаконните сечи влияят върху структурата и качеството на горските местообитания и смущават гнездящите индивиди. Пожарите, продължаващата урбанизация и превръщането на пасищата в обработваеми земи са основната причина за фрагментиране и загуба на ценни местообитания.