default

Описание

карта
Каменски баир се намира в Южна България, югозападно от град Сливен, в землището на едноименното село. Защитената зона е разположена между пътя София – Бургас на север, жп линията Сливен – Бургас на изток, пътя Сливен – Ямбол на запад и село Камен на юг. На юг от зоната се намира коритото на река Тунджа, като през нея минава нейният приток река Арка. Каменски баир е нисък безлесен рид. Основното местообитание са откритите площи на земеделски земи (обработваеми и изоставени), пасища и храстови сдружения.

Птиците в защитената зона

Въпреки малката си територия "Каменски баир" поддържа 142 вида птици, 43 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се там птици 61 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC), като 4 от тях са изброени в категория SPEC 1 като световно застрашени, 17 в SPEC 2 и 40 в SPEC 3 като видове, застрашени в Европа. Районът осигурява подходящи местообитания за 40 вида, включени в Приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие, които се нуждаят от специални мерки за опазване, от които 33 са изброени и в Приложение I от Директивата за птиците.

"Каменски баир" е от световно значение като една от най-ценните територии в страната, използвана от световно застрашения царски орел (Aquila heliaca). Тази малка територия осигурява храна за значителен брой царски орли, както и за други застрашени хищни птици като черната каня (Milvus migrans) и египетския лешояд (Neophron percnopterus).
ЗЗ "Каменски баир" е важно място за хранене на ловния сокол. През размножителния период там редовно ловуват до 3 индивида, идващи от съседните ЗЗ "Сините камъни – Гребенец". Районът е важно място за ловния сокол и през периода на скитане и миграция. Поради редовната поява на ловния сокол през размножителния период е подходящо място за провеждане на възстановителни мерки.
 

Заплахи за защитената зона

Селскостопански дейности
Най-сериозните заплахи за пасищните местообитания тук са превръщането на пасищата в обработваеми земи или овощни градини.
Човешки дейности
Други заплахи, които причиняват загуба на местообитания, са добивът на инертни материали от хълма за пътно строителство, както и застрояването на територията поради продължаващата урбанизация. Използването на отрова срещу гризачи пряко засяга популациите на грабливите птици в района.