ЗЗ "Калиакра"

Зоната се намира в Североизточна България и носи името на нос от българското северно черноморско крайбрежие. Обхваща най-източната част на Добруджанското плато, с надморска височина от 0 до 150 м. На запад граничи с град Каварна, на север - със селата между Раковски, Хаджи Димитър и Свети Никола. На североизток границата му следва пътя Свети Никола – Камен бряг – Тюленово до нос Шабла, включително крайбрежието с прилежащата му плитка морска зона от нос Шабла до пристанище Каварна. В пределите му са и село Българево и курорта Русалка. Брегът е ограден с отвесни скали с височина до 100 м, с характерни пещери и ниши. Растителността се характеризира предимно с преобладаващи степни съобщества и редки дървета и храсти. Развива се върху плитки почви и почти открити варовикови скали. Районът между Българево, нос Калиакра и местността Ени кулак притежава последните и най-добре запазени степни местообитания в България. Те са резултат от съчетанието на специфични релефни, почвени и климатични условия и е особено важно да се опазят, тъй като поддържат типични видове от степния биом. Повечето от растенията принадлежат към ксеротермния тип. Флората на Калиакра наподобява флората на Крим.

ЗЗ "Калиакра" е единственият обект в България, който съхранява останалата източнодобруджанска степ, както и най-големите скали по българското Черноморие. Поддържа 310 вида птици, 71 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се там птици 106 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC), като 17 от тях са изброени в категория SPEC 1 като световно застрашени, 21 в SPEC 2 и 68 в SPEC 3 като видове, застрашени в Европа. Районът осигурява ключови местообитания за 100 вида, включени в Приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие, които се нуждаят от специални мерки за опазване, 95 от които са изброени и в Приложение I от Директивата за птиците.

На територията на Калиакра се намира последното голямо и сравнително добре запазено степно местообитание в Добруджа. Обитаван е от типични степни видове, които са доста многобройни – турилик (Burhinus oedicnemus), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla) и сива овесарка (Miliaria calandra), розов скорец (Sturnus roseus). В района е съсредоточена почти цялата национална популация на черногърбо каменарче (Oenanthe pleshanka). Крайбрежните скали приютяват единствената българска колония на качулатия корморан (Phalacrocorax aristotelis). Откритият биотоп поддържа редица грабливи птици, като белоопашатия мишелов (Buteo rufinus), обикновена ветрушка (Falco tinnunculus), сокол орко (Falco subbuteo), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), бухал (Bubo bubo) и др.

В момента ЗЗ Калиакра е едно от много възможните места за гнездене на ловния сокол в България. Видът е редовен както през пролетната, така и през есенната миграция. През зимата, видът е доказан от целеви проучвания през периода 2008-2013 г. и от допълнителни наблюдения след това. Сателитно маркирани птици от Унгария, Румъния и Украйна са използвали района по време на миграция.

Районът е с изключителна важност по време на миграция, тъй като се намира на пътя Via Pontica – вторият по големина миграционен път в Европа. Всяка есен значителен брой реещи се птици – повече от 29 000 щъркели, пеликани и жерави и повече от 3 000 грабливи птици, включително световно застрашени видове като степен блатар (Circus macrourus) и царски орел (Aquila heliaca) – преминават над Калиакра. Зоната е едно от най-важните места за нощувка на мигриращи вечерни ветрушки (Falco vespertinus).
 

Селскостопански дейности

Създаването на овощни градини води до неизбежната загуба на степни местообитания, фрагментиране на местообитанията и намаляване на гнездящите степни птици. Степните местообитания се използват за паша на домашни животни.

Човешка дейност

ЗЗ е чувствителна към човешки дейности, свързани с влошаване на степните местообитания, строителни дейности и строежи на високи съоръжения. Има множество електропроводи, които ежегодно причиняват смърт на мигриращите птици.

Вятърни турбини

Основните заплахи са работещите вятърни паркове както в защитената зона, така и около нея. Те вече нарушават свободното движение на мигриращите и зимуващи птици, ограничават значително достъпа на птиците до подходящите местообитания и причиняват директен сблъсък на птиците, раздробяване и загуба на ценни местообитания, използвани от птиците за нощуване и хранене.