ЗЗ "Западна Странджа"

 
Защитена зона "Западна Странджа" е разположена в Югоизточна България и обхваща западните части на планината Странджа. На север граничи със селищата Деница, Оман, Гранит, Сливово и Богданово. На запад от нея са разположени язовир "Малко Шарково" и селищата Стефан Караджово, Дъбово, Рушница и Воден. Източната ѝ граница достига селищата Богданов Варовник, Кирово и Белеврен, а южната съвпада с държавната граница.

Защитената зона обхваща няколко типа местообитаия, най-голяма област от които е заета от селскостопански земи, пасища и храсталаци. Широколистните гори са съставени от цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto) със средиземноморски елементи. В най-южните части на зоната горите са съставени от Quercus polycarpa и Fagus moesiaca. Гористите територии се редуват с открити обработваеми земи, пасища, тревисти съобщества, лозя и овощни градини. На територията на "Западна Странджа" се намират горните течения на водосборните басейни на реките Средецка и Факийска.

Защитена зона "Западна Странджа" е дом на 112 вида птици, от които 34 са включени в Червената книга на България. Зоната осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в Анекс II на българския Закон за биоразнообразието, които имат нужда от специални консервационни мерки. 35 от тях са включени също и в Анекс I на Директивата за птиците.

Ловният сокол е регистриран на територията на зоната, но точните му гнездови находища не са установени. Необходими са допълнителни проучвания. До момента е осъществено значително подобрение на хранителната база на вида чрез увеличаване на броя на лалугеровите колонии в рамките на проект LIFE07/NAT/BG/000068 “„Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от Натура 2000 в България”, както и подобряване на основните местообитания на видовете и засаждане на дървета, които да бъдат използвани в бъдеще за гнездене от вида. Необходими са допълнителни дейности за стабилизиране на присъствието му в зоната.

Защитената зона е област от глобално значение за световнозастрашения царски орел, който се размножава тук. Тя е сред уязвимите зони в страната с европейско значение заради видовете, които я обитават и заради опазването на 6 вида птици – черна каня, ливаден блатар, дебелоклюна чучулига, белочела сврачка, голям маслинов присмехулник и среден пъстър кълвач.

Зоната приютява също и популации от европейско значение на гнездящи сирийски кълвачи, домашна кукумявка  и качулата чучулига. Тук, в значителни бройки на национално ниво гнездят късопръстият ястреб, черният щъркел, туриликът, късопръстата чучулига и маслиновият присмехулник.

 
 

• Загуба на местообитания

  Защитената зона се използва за животновъдство, селско стопанство и дърводобив. Намаляването на изпасването има за резултат сукцесия до храсти и гори, както и превръщането на пасищата в обработваеми земи, което е причина за загубата на тревисти местообитания за птиците. Горите в защитената зона са относително малки групи, разпръснати сред открития ландшафт.

• Обезлесяване

  Горскостопанските дейности в близост до гнезда на хищни птици, както и обезлесяването на откритите пасища влияят върху качеството на гнездовите и хранителите територии и създават безпокойство за гнездящите двойки. Незаконните сечи, събирането на дърва за огрев и залесяването с нетипични видове води до деградация на горските местообитания. Заради липсата на информация се регистрира произволно отсичане на дървета с гнезда. 

• Пожари

  Сухите ливади са особено уязвими към естествени и умишлени пожари.