ЗЗ "Дуранкулашко езеро"

Дуранкулашкото езеро е естествен крайбрежен водоем, ограден с обширни тръстикови масиви. Намира се в Североизточна България над сарматски варовици, на 6 км от границата с Румъния и източно от село Дуранкулак. Езерото е заобиколено от земеделски земи и степи. Пясъчни дюни и плаж го отделят от морето на изток. В него има два острова, единият от които е археологически обект.

Основните местообитания са открити водни площи и много големи площи с водна растителност, обхващаща предимно северната (т.нар. Орлово блато) и югозападната (т.нар. Ваклински канал) части на езерото, както и блатото от югоизточната му страна. Доминират Phragmites australis, Typha angustifolia, Typha latifolia и Schoenoplectus triqueter. Около югозападната страна на езерото има храстови сдружения от обикновена драка (Paliurus spina-christi), обикновен глог (Crataegus monogyna), обикновена шипка (Rosa canina) и насаждения от топола Populus spp., полски ясен (Fraxinus oxycarpa), бял ясен (Fraxinus ornus), махалебка (Prunus machaleb). Групи от бяла върба, дърветата естествено са израснали сред тръстиките в канала на езерото Ваклин.
 

Дуранкулашкото езеро и прилежащите му територии поддържат 260 вида птици, 107 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се там птици 110 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC), като 14 от тях са изброени в категория SPEC 1 като световно застрашени, 27 в SPEC 2 и 69 в SPEC 3 като видове, застрашени в Европа. Районът осигурява подходящи местообитания за 95 вида, включени в Приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие, които се нуждаят от специални мерки за опазване, от които 91 са изброени и в Приложение I от Директивата за птиците.
Целеви проучвания през периода 2008 – 2013 г. потвърдиха, че районът е важен за миграция и почивка на ловния сокол. Миграционните проучвания също потвърждават редовното присъствие на ловни соколи по време на миграция в Дуранкулак. В някои случаи птиците са се задържали около месец в района. Също така ловният сокол е редовна зимуваща птица в района, привлечена от редовните струпвания на врабчета и водолюбиви птици през този период. Има данни, които позволяват разглеждането на ЗЗ като потенциално място за естествено възстановяване на вида.
Дуранкулашкото езеро е обект от световно значение за зимуващите водолюбиви птици, главно поради големите концентрации на гъски. Наред с белочелата гъска Anser albifrons, значителен брой червеногуши гъски Branta ruficollis прекарват зимата там. Малката белочела гъска (Anser erythropus) редовно се среща сред многобройните ята от гъски.

Езерото е едно от местата с големи зимни концентрации на зеленоглави патици (Anas platyrhynchos) в страната. Това е едно от малкото места в България, където са регистрирани червеногуш гмуркач (Gavia stellata), момин жерав (Anthropoides virgo) и стрепет (Tetrax tetrax).

Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica и близо до делтата на река Дунав, то е една от най-важните точки в миграцията на птиците по българското Черноморие. Особено многобройни са щъркелите Ciconiiformes, гъските Anseriformes и дъждосвирците Charadriiformes. По време на миграция районът се използва като убежище от розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus), малкия корморан )Phalacrocorax pygmeus) и голямия креслив орел )Aquila clanga). Световнозастрашеното водно шаварче Acrocephalus paludicola, регистрирано във влажната зона по време на миграция. Както през зимата, така и по време на миграция, са регистрирани тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala) и къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus).
 

Безпокойство

Много туристи навлизат в защитената територия през пясъчните дюни по време на размножителния сезон и причиняват замърсяване на местообитанията и безпокойство на птиците.

Човешки дейности

Интензивното развитие на туризма, свързан с изграждането на нови хотели, ще доведе до влошаване и дори загуба на ценни местообитания, както и значителен човешки натиск и безпокойство за птиците.

Вятърни турбини

Защитената зона е под голям натиск от плановете за изграждане на вятърни паркове.