Птиците в защитената зона
Защитената зона осигурява подходящи местообитания за най-малко 42 вида птици, 23 от които са включени в Анекс II от Закоа за биоразнообразието и Анекс I на Директивата за птиците като видове, които се нуждаят от специални консервационни мерки.
Известно е, че ловият сокол използва защитената зона за хранене по време на размножителния си период. Проучванията, организирани в периода 2008–2013 потвърждават, че зоната е важно миграционно място и точка за почивка за видовете птици. Намаляването на смъртността при младите птици е важна за стабилността на цялата европейска популация и представлява значителен потенциал за естественото възстановяване на гнездящата популация на сокола в Североизточна Европа.
Било е една от най-важните хранителни територии за зимуващите гъски, които почиват в близките крайбрежни езера (Дуранкулашко и Шабленско). Заедно с голямата белочела гъска (Anser albifrons) тук зимува и значителна част от глобално застрашената червеногуша гъска (Branta ruficollis), която прекарва тук дните през два месеца от годината (януари и февруари). Сред многобройните ята от гъски, които редовно се срещат тук, са глобално застрашената малка белочела гъска (Anser erythropus), поен лебед (Cygnus cygnus) и др. водолюбиви птици.
Зоната е разположена на втория най-големия миграционен път в Европа – Via Pontica, през който два пъти годишно минават водолюбиви, пойни и хищни птици от своите гнездови територии в Източна Европа, за да зимуват в Африка.