ЗЗ "Бесапарски ридове"

Бесапарските ридове се намират в югозападния край на Тракийското поле, в близост до град Пазарджик, в полите на Родопите. Включва ниските хребети и прилежащите открити площи, стигащи до пътя за Пещера на запад и река Въча на изток. Северната граница на защитената зона е река Марица, а южната минава през землището на селата Радилово, Бяга, Козарското и достига до гр. Кричим. Районът включва и рибарниците до с. Триводици. Бесапарите са варовикови безлесни хълмове. Средната надморска височина е 350 м, а максималната 536 м. Около 90% от площта е заета от сухи калцифилни и ксерофитни тревни асоциации и земеделски земи, както и умерени храстови земи. Най-разпространените пасищни съобщества на територията на Бесапарските ридове са тези на белизмата (Dichantium ischaemum) поради факта, че видът е много устойчив на паша, утъпкване и особено на ерозия. Има изолирани места от широколистни и смесени гори. Малък дял от територията заемат храсти и ниски дървета. Бесапарските ридове представляват варовити хълмове с характерна флора, което определя значението им като убежище на редки, ендемични и реликтни видове. По хребетите се среща местен ендемичен вид, текирска мишорка (Gypsophila tekirae). От бозайниците лалугераът заслужава специално внимание, тъй като е основната плячка на дневните грабливи птици, някои от които са много редки и застрашени.

Бесапарските ридове поддържат 86 вида гнездящи птици, 20 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се там птици 43 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC), като 2 от тях са включени в категория SPEC 1 като световно застрашени, 12 в SPEC 2 и 29 в SPEC 3 като видове, застрашени в Европа. Районът осигурява подходящи местообитания за 25 вида, включени в Приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие, които се нуждаят от специални мерки за опазване, от които 22 са изброени и в Приложение I от Директивата за птиците. Бесапарските хълмове са от глобално значение за опазването на световно застрашения царски орел (Aquila heliaca) и гнездящите полски бъбрици (Anthus campestris), белоопашатия мишелов (Buteo rufinus) и дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra).

В защитената зона до 2007 г. е гнездил ловният сокол. През последните години гнездене не е потвърдено, въпреки че видът се наблюдава редовно тук. Целеви проучвания също така потвърждават редовното присъствие на ловния сокол по време на миграция и по време на размножителния период в ЗЗ в периода 2009–2013 г. ЗЗ "Бесапарски ридове" е една от най-подходящите и важни зони за ловния сокол в Тракийската равнина.

Тъй като районът е богат на храна, в него има и значителни гнездови популации от други грабливи птици като малък креслив орел (Aquila pomarina), орел змияр (Circaetus gallicus), скален орел (Aquila chrysaetos), сокол скитник (Falco peregrinus) и др. В представителна численост – турилик (Burchinus oedicnemus), късопръста чучулига (Calandrella brachydatyla) и др.
 

Безпокойство

Безпокойството на птиците се причинява от планеризъм и делтапланеризъм и движение на моторни превозни средства извън пътищата.

Човешки дейности

Основен проблем, който причинява влошаване и загуба на ценни местообитания, е непрекъснатото превръщане на пасищата и ливадите в лозя и обработваеми земи.

Бракониерство

Преки заплахи за птиците са причинени от бракониерство (вземане на пилета и яйца от гнездата, отстрел на грабливи птици).