ЗЗ "Батова"

Зоната се намира в Североизточна България, на север от Варна, обхваща долината на река Батова и по-голямата част от Франгенското плато, включително бреговата линия от Албена до курорта Златни пясъци и прилежащата крайбрежна зона. На север граничи със селата Соколник, Одурци, Храброво, Ляхово и Оброчище, на изток – с Черноморското крайбрежие, на юг от курорта Албена до Златни пясъци. На югозапад от Златни пясъци границата минава по ръба на платото, северно от селата Виница, Каменар, Владиславово и Аксаково. При с. Изворско завива на север през Новаково и Дебрене към Соколник.

На територията на зоната има няколко типа местообитания, най-голям дял заемат широколистните гори от цер (Quercus cerris), благун (Q. frainetto) и обикновен габър (Carpinus betulus) и земеделските земи. Останалата част от територията е заета от открити пасища (на места обрасли с храстова растителност), пасища, ливади, овощни градини и лозя. Последните са разположени около населените места.

Районът на устието на р. Батова е зает от естествени лонгозни наводнени гори на резерват "Балтата" с блатни хигрофитни образувания. В лонгозната гора доминират полски ясен (Fraxinus oxycarpa), полски бряст (Ulmus minor), обикновен дъб (Quercus pedunculiflora), полски клен (Acer campestrе) и черна елша (Alnus glutinosa), с подраст на обикновен глог (Crataegus monogyna), обикновен дрян (Cornus mas) и кучи дрян (Cornus sanguinea), често комбиниран с мезофитни и хигрофитни треви. Други типични растения са лианите и увивните растения като обикновен повет (Clematis vitalba), Smilax exelsa, Periploca graeca и др.
 

ЗЗ "Батова" е комплекс от различни местообитания, характерни както за горски видове птици, така и за водолюбиви и птици, обитаващи земеделските земи. Поддържа 184 вида птици, 70 от които са вписани в Червената книга на България. Районът осигурява подходящи местообитания за 70 вида, включени в Приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие, които се нуждаят от специални мерки за опазване, а 62 са изброени и в Приложение I от Директивата за птиците.

Поради важността си за над 30 вида мигриращи птици, Батова се определя като миграционен обект от световно значение. В зоната има три основни коридора на прелетни птици, идващи от Добруджа. Над долината на река Батова 11% от прелетните птици летят на не повече от 150 м над сушата, а 35% от прелетните птици летят между 160 и 500 м. При Батова е регистриран и най-голямият брой прелетни розови пеликани (Pelecanus onocrotalus) и сиви жерави (Grus grus) по Северното Черноморие. Горите в Батова се използват редовно от грабливите птици като места за нощувки по време на миграция.

ЗЗ "Батова" е район където в миналото е гнездил ловният сокол (Falco cherrug). Днес е установено, че видът редовно мигрира през нея. Целеви проучвания през периода 2008–2013 г. потвърждават, че районът е важен за миграцията на ловния сокол и за редица други видове грабливи птици. Проект LIFE09NAT/HU/000384 определи Батова като важен район за млади и скитащи се птици, особено от унгарската популация. Маркирани със сателитни предаватели птици от Унгария се придвижват в различни части на района.

Индивидите, които прекарват значителен период от годината в подходящите местообитания на защитената зона, са важен източник за естествено възстановяване на вида в Североизточна България. Намаляването на смъртността на младите е от значение за стабилността на общата европейска популация и значителен потенциал за естествено възстановяване на българската гнездова популация.
 

Човешка дейност

Влажните зони са чувствителни към човешките дейности, свързани с управлението на водите. Водният режим на наводнената гора е разрушен и това се смята за основна заплаха за нормалното ѝ функциониране като екосистема. Интензивното развитие на туризма, разширяването на населените места предизвиква раздробяване, влошаване и загуба на местообитания главно в крайбрежната зона, но  също така и в пасищата.

Ветрогенератори

Регионът е чувствителен към плановете за развитие на вятърните турбини. Това може да наруши свободното движение и достъпа на птиците до подходящи местообитания.

Пожари и залесяване

Горите са застрашени от интензивни горски дейности, изгаряния и естествени пожари, които засягат качеството и състава на местообитанията за размножаване на ловния сокол и причиняват безпокойство на гнездящите птици. Тревните площи са уязвими от изоставяне и превръщане в обработваеми земи и залесяване.