Видове, Царски орел

Царският орел е разпространен като гнездящ от Централна и Югоизточна Европа до Централна Азия.

Най-източната точка на гнездене е в Даурската степ през 1908 г., 115° и. д. Съвременното разпространение на вида на изток достига района на ез. Байкал (110° и. д.), на север гнездящ до 57° с. ш. в Кунгурската лесостеп, на юг до 35° с.ш. на о. Кипър, а на запад в Австрия - 16° и.д. Вероятно разширение на гнездовия ареал в северна посока се наблюдава през последното десетилетие, като видът е установен да гнезди в Кондо-Алимското междуречие, 59° с. ш. Двойка с излетяло младо и празно гнездо са регистрирани и през 2008 г., северно от 60° с. ш.
Зимува на Балканския полуостров, Арабския полуостров, в Североизточна Африка, достигайки на юг Танзания, Южна и Източна Азия, Индия, на изток Корея, Япония и Тайван, и на югоизток Сингапур.

Европейската популация на вида е оценена на 1768 – 2229 двойки (Demerdzhiev et al., 2011), а световната на 5 200-16 800 двойки (BirdLife International, 2009). Източният царски орел е класифициран като уязвим в световен мащаб (BirdLife International, 2012) и застрашен на европейско равнище (Tucker, Heath, 1994). Включен е в Приложение 1 на Директивата за птиците, Приложение 1 на CITES и Приложение 2 на Бонската и Бернската конвенция. На национално равнище видът е включен в Приложение II, III на Закона за биологичното разнообразие, както и в Червена книга на Република България (Големански, 2011).