Видове, Царски орел

Електропроводи

В резултат от сателитното проследяване на 22 млади царски орела вече знаем със сигурност, че необезопасените  стълбове от електропреносната мрежа са най-честата причина за загиване на младите птици.

Те загиват най-често от токов удар, когато докоснат два проводника или проводник и заземена част от съоръжението. В България голям процент от електропроводите са опасни за едрите грабливи птици и щъркелите. Някои от тях представляват истински смъртоносни капани, убиващи десетки птици всяка година. Царските орли обичат да кацат на стълбовете. Дори в някои страни те строят гнездата си по далекопроводите. За съжаление, птиците не могат да различават опасните от безопасните.

Именно затова БДЗП работи активно с всички електроразпреселителни дружества в страната за изолирането на най-опасните електрически стълбове в близост до гнездата на царски орел. В рамките на проекта са обезопасени 390 опасни стълба и продължава работата в тази област.

Отравяне

Масовото използване на отровни примамки срещу хищниците през петдесетте години на миналия век е друга причина за изчезването на царските орли.

Друга голяма опасност за хищните птици са гълъбарите, които също залагат отровни примаки, за да елиминират големия ястреб и сокола скитник, които са най-честите нападатели на гълъбите. Жертва стават обаче всички хищни птици, които без изключение са защитени от закона.  През юни 2011 г. край Перущица бе намерен отровен младия царски орел София, който БДЗП проследяваше със сателитен предавател в рамките на проекта LIFE+ за опазване на царския орел и ловния сокол. Близо до трупа на София бе открита и отровната примамка, станала причина за смъртта й.

Използването на отрови е строго забранено, защото представлява заплаха не само за домашните животни и дивеча, но и за хората. За съжаление поставянето на отровни примамки не е прекратено.

Безпокойство

Безпокойството от страна на човека често води до неуспех при излюпването на малките. В България много от дърветата с гнезда са разположени в открити пространства и близо до обработваеми площи. Орлите са свикнали с традиционните селскостопански дейности, като пашата, оранта или движение на каруци и автомобили по черните пътища. В Сакар можем да видим как овчар със стадото си преминава под гнездото, без мътещият орел да реагира. Появата обаче на непознати за тях машини или хора с различно поведение, причинява напускане на гнездото.

Примери за това са появяването на камион с работници, туристи, провеждането на сечи в близост до гнездото или овчари, викащи силно. Напускането на гнездото води до загиване на люпилото поради изстиване или прегряване.

Именно затова БДЗП организира постоянна охрана на най-застрашените гнезда по време на размножителния сезон, която увеличава гнездовия успех с 30 %. Охранителите на гнездото често предотвратяват човешко безпокойство, но и спасяват малките, ако случайно паднат от гнездото или паднат на земята в следствие на буря, каквито случаи имаше през последните години.

Намаляване на числеността на лалугера

Европейският лалугер (Spermophilus citellus) е важна част от хранителния спектър на царския орел в Централна и Югоизточна Европа. Орлите предпочитат този гризач, тъй като той живее в колонии и осигурява обилна храна, там където го има.
За съжаление лалугерът също е световно застрашен вид и числеността му постоянно намалява. Това се дължи на липсата на местообитания, подходящи за лалугера – пасища, които се поддържат с ниска трева чрез традиционно животновъдство. 

Ограбване на гнезда

През последните две години бяха регистрирани няколко случая на ограбване на гнезда на царски орел, при които малките или яйцата се взимат от гнездото. Целите на грабителите остават неясни, но вероятно това е неправилно насочен интерес към природата. Взетите орлета обикновено умират, тъй като отглеждането им в домашни условия не е лесна задача. Но дори и да оцелеят, те са обречени да прекарат живота си в плен и са завинаги загубени за природата. Ако пък бъдат пуснати на свобода, бързо загиват от глад, поради неумението им да ловуват или биват убити от бракониери, защото са загубили страх от хората.

Вземането на диви животни от природата и особено на световно застрашен вид като царския орел се наказва изключително строго от закона. Наказателният кодекс на Р България предвижда лишаване от свобода до 5 години и глоба в размер от 1000 до 5000 лв. при унищожаване, задържане или продаване на европейски или световно застрашени диви животни.

Ако станете свидетели или имате съмнения за подобен род престъпления, ви молим да се свържете с нас на тел. 02 846 59 19.

Острел

През 40-те години на 20 век започва масова кампания срещу грабливите птици. Обявили са ги за "вредни" и масово са ги избивали. Разсъждавали са по следния елементарен начин: "грабливите птици ядат зайци и яребици, ако ги унищожим, ще има повече за нас". Ловците дори са били длъжни да представят всяка година крака на убити грабливи птици за заверка на ловните билети. Разбира се, след време науката екология разкрила, че повечето от грабливите птици се хранят с гризачи и дори са "полезни" за нас хората. А малкото, които се хранят с дивеч, също имат изключително важно място в природата. Това изпитали на гърба си ловците в Норвегия, които успели да унищожат почти напълно грабливите птици, мислейки, че така ще се увеличи броят на белите яребици. Станало точно обратното – числеността на яребиците спаднала многократно, тъй като се оказало, че яребиците страдат от заразна болест, която не успявала да вземе големи размери, понеже болните птици били бързо изяждани от хищниците. След избиването на грабливите птици, болните яребици заразявали много от здравите и заболяването взело катастрофални размери.

Днес всички видове грабливи птици са защитени от закона. За много от видовете обаче е късно. Някои, като брадатия лешояд, вече са изчезнали напълно от природата на България. Други, като царския орел и ловния сокол, са на границата на изчезването.

Използване на капани

Капаните, поставени край труп на умряло животно за лов на вълци представляват заплаха за орлите. Те кацат край трупа и могат да бъдат убити или осакатени от капаните. В България има няколко регистрирани случая на пострадали по този начин скални орли.

Социално икономически промени

Обезлюдяването на селата и намаляването на броя на овцете и другите домашни животни води до обрастване на пасищата. Определени видове треви и храсти се развиват бурно, израстват високо и потискат растежа на останалите растения. Условията за живот стават неблагоприятни за лалугерите. Те се нуждаят от разнообразни видове растения за храна и ниска трева, които да не им пречи да тичат и да виждат враговете си. В обраслите пасища лалугерите изчезват. А те са основната храна на царските орли. Когато има достатъчно овце, те пасат равномерно тревите и не позволяват прекомерното обрастване на пасищата.

Интензивното селско стопанство

Интензивното земеделие, свързано с използването на много пестициди и въвеждането на монокултурите, променя ловните местообитания на хищните птици и води до намаляване на ключовите видове жертви. Освен това по време на окрупняването на земята са изсечени и много от старите дървета между нивите където орлите гнездят.

Промяна на местообитанията от интензивното горско стопанство

Изсичането на старите гори, селективното изсичане на остарелите дървета и залесяването на пасища води до разрушаване и на размножителните и на хранителните местообитания на царския орел.

В последните десетина години сериозна заплаха е масовото изсичане на тополите. В България гнездата на царските орли са основно на тополи, тъй като те обикновено са единствените високи дървета, оцелели в ниските части на страната. Засиленото търсене на тополова дървесина за износ предизвика широко мащабна законна и незаконна сеч. Землищата на цели села останаха без нито една топола. Дори две дървета с гнезда на царски орли бяха отсечени, а в трети случай охраната на гнездото спаси дървото в последния момент.
Липсата на достатъчно подходящи за гнездене дървета принуждава орлите да гнездят в места, където са често безпокоени, което води до загиване на люпилата. Затова експертите на БДЗП построиха 35 изкуствени гнезда, като местонахождението им е внимателно подбрано, така че да има достатъчно източници на храна, да е ограничено безпокойството и да няма опасни електропроводи.

Пожари

Пожарите могат пряко да разрушат обитаемите гнезда. В България броят и размерите на пожарите се увеличи драстично през последните десет години. Някои от най-опустошителните от тях бяха в районите, важни за царския орел. През 2000 година пожар в Средна Гора беше спрян само на няколко метра от гнездото на царския орел.

Замърсяване на околната среда

Използването на пестициди в селското стопанство е причина за загиването на много птици. По време на кампания срещу полевките през 1989 г. бяха изтровени хиляди грабливи птици в цялата страна. Тогава загинаха и много царски орли.

Природни бедствия

Силният вятър и бурите могат да бъдат причина за падането на гнездата.  В периода 2000–2012 г. в България са регистрирани петнадесет случая на падане на гнезда в резултат на силни ветрове.  В резултат на това са загинали пет малки, а едно получава тежки наранявания и не може да бъде върнато в природата.

Хищничество

През 2012 люпило от две малки в Сакар става жертва на хищничество от страна на хищен бозайник, най-вероятно белка. 

Гладуване и агресия в люпилото

Поради недостиг на храна понякога по-силното и по-голямо орле убива своят по-слаб събрат. Възможно е също така по-слабото орле да загине поради системно недохранване, тъй като при лимитиране на хранителните ресурси двойката орли избирателно хранят по-едрото. Около 35% от загубите на малките се дължат на агресия в люпилото или на гладуване.