, Царски орел

Царският орел е една от най-редките птици както в Българи, така и в света. В миналото е бил сред най-разпространените грабливи птици у нас, а днес популацията му наброява едва 23 двойки. Повечето от тях са останали в Югоизточна България, като най-много са в Сакар.

От хилядолетия царският орел е почитан като свещена птица, защото предците ни смятали, че прогонва буреносните облаци и спасява реколтата. И до днес в някои краища на България вярват, че ако царският орел бъде убит или му се напакости, голяма беда ще сполети хората. Народното му име е „кръстат орел” заради белите петна, наподобяващи еполети върху крилете му, които се виждат при полет.    

Причините за драстичното намаляване на вида са много, но сред основните са масовото избиване на хищните птици през 50-70-те години на миналия век, промяната на местообитанията и развитието на интензивно селско стопанство, което доведе до намаляване и изчезване на дивите животни, които служат и за храна на царския орел.  Неправилното използване на пестициди в земеделието,  незаконното залагане на отровни примамки и бракониерството са все още причина за смъртта на много орли.  През последните години се разкри и още една заплаха за царския орел, за която доскоро нямаше доказателства, че съществува.  Чрез сателитното проследяване на млади царски орли БДЗП доказа, че значителна част от младите птици загиват в резултат на токов удар, при опит да кацнат на необезопасени  стълбове от електроразпределителната  мрежа. 78% от маркираните орли, чиято съдба е известна, загинаха от токов удар на територията на България и Турция.

ОПИСАНИЕ НА ВИДА

Царският орел (Aquila heliaca) е един от най-едрите орли в България, малко по-малък от скалния орел (Aquila chrysaetos). Размерите на тялото варират от 72 до 84 см, а размахът на крилата му е между 180 и 215 см. Възрастните птици са тъмно кафяви, почти черни, с много характерен златист цвят на задната част на главата и шията. Обикновено има две бели петна на раменете с варираща големина, които могат да отсъстват напълно при някои индивиди. Основният цвят на опашните пера е жълтеникаво-сивкав.

Младите птици са с кафяви пера с охрист цвят в центъра, което им придава специфичния за тях светло кафяв външен вид. Маховите пера при младите птици са равномерно тъмни. Възрастното оперение се достига след  6-ата година.

Относно вътревидовата систематика на царския орел (Aquila heliaca Savigny,1809) съществуват различни мнения. Според едно мнение видът е представен от два подвида - източен царски орел (Aquila heliaca heliaca Savigny, 1809) и западен (испански или пиренейски) царски орел (Aquila heliaca adalberti Brehm, 1861). Според други автори A. heliaca adalberti трябва да бъде отделен като самостоятелен вид Aquila adalberti.

БИОЛОГИЯ

Царският орел предпочита хълмисти и равнинни райони, където гористи места или групи дървета се редуват с открити пространства - пасища, селскостопански площи, пустеещи земи. За гнездене царският орел използва единични или групи високи дървета, растящи покрай реки, често в непосредствена близост до селища, пътища и обработваеми площи. В миналото видът е гнездил и в овощни градини. Надморската височина, която предпочита е между 25 и 1 230 м.

Царският орел е моногамен вид. Двойката е силно привързана към гнездото си и някои гнездови територии са заемани от царския орли в продължение на много години. Минималното разстояние (установено с GPS) между гнездата на различни двойки е 4700 m. Брачните игри започват през февруари и са най-интензивни през март. Те са много красиви и при тях птиците се издигат във въздуха и рязко пикират със свити крила.

Гнездото е разположено на височина между 7 до 26 м от земята. То се изгражда от двете птици, като за направата му се използват сухи клони. Домът на орела достига размери от 1,2 до 2,2 метра. Дебелината му е от 30 до 90 см., а теглото му може да достигне до 200 кг. Често двойките имат повече от едно гнездо, като използват едното, а другите са резервни. Основните дървета, използвани за гнездене, са хибридните тополи (Populus sp.), следвани от различни видове дъб (Quercus frainetto, Quercus pubescens, Quercus cerris, Quercus petraea). В по-редки случай гнездата се разполагат върху бял бор (Pinus silvestris), обикновен бук (Fagus sylvatica) и салкъм (Robinia pseudoacacia).

След втората половина на март и началото на април женската снася обикновено 2, а по-рядко 1 или 3 яйца. По изключение са известни и мътила от 4 яйца. Мъти основно женската, а мъжкия я сменя, колкото тя да се нахрани или й носи храна в гнездото.  Инкубационният период продължава около 43 дни. Храненето на малките се извършва основно от женската, а мъжкият е отговорен за доставянето на храната. Малките напускат гнездото след втората половина на юли и началото на август. Известно време те се връщат за нощуване в него или остават наоколо, като родителите продължават да ги хранят и ги обучават как да ловуват.

Птиците остават в гнездовия си район до втората половина на септември - края на октомври. След това младите птици се отправят на миграция, като обикновено достигат до Турция, Израел, Сирия. Една от младите птици със сателитен предавател, чиито полет следяхме в рамките на проекта достигна чак до Судан. Възрастните птици са постоянни и зимуват тук, тъй като са опитни ловци и за разлика от младите могат да си набавят плячка дори и през студените месеци.

Миграцията на източно европейския царски орел беше проучена за първи път в рамките на Проекта LIFE+ „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата  Натура 2000 в България”. Благодарение на сателитното проследяване на 22 млади царски орела вече знаем много повече за местата, където птиците зимуват, за временните им квартири и за начина им на живот.

Царският орел ловува на открити терени - пасища, ниви, голи хълмове. Най-често птицата оглежда, понякога в продължение на часове, ловната територия от подходяща наблюдателна точка. При забелязване на жертва я атакува със стремителен нисък полет. В места с изобилие на лалугери орлите периодично се спускат с бръснещ полет на сантиметри над участъците с най-голяма гъстота на гризачите. В някои случаи царски орли могат да бъдат наблюдавани да изчакват жертвите си кацнали непосредствено до входовете на укритията им.

Основната храна на царския орел в България е таралежът (Erinaceus roumanicus). Следва лалугерът (Spermophilus citellus), заекът (Lepus europaeus), полевките (Microtus sp.), белият щъркел (Ciconia ciconia) и др. Като неспециализиран хищник той има разнообразно меню, включващо над 150 различни вида животни. През зимата се засилва делът на врановите птици и мършата. Понякога царският орел отнема плячката, добита от други грабливи птици. Това поведение е особено характерно за младите царски орли, нямащи достатъчно опит в ловуването.