Видове, Ловен сокол

Ограбване на гнездата

Ограбването на гнездата е един от основните фактори за печалното състояние на вида. Хората със здрав разум и отношение към природата трудно могат да приемат подобна дейност за възможна в 21 век, но е факт, че и до днес ограбването на яйца и малки на ловен сокол продължават, за да захранват една атавистична страст за опитомяване и държане в плен на тази прекрасна птица.

За да предотврати подобни практики, БДЗП работи в сътрудничество с подразделението на НЕК „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, заедно с които монтирахме повече от 300 (50 от тях в рамките LIFE+ проекта) изкуствени гнездилки за ловни соколи по високоволтовите линии. Там птиците са „защитени” от 400 000 волта напрежение. Други около 70 изкуствени гнездилки бяха поставени по високи дървета на отдалечени места, където вероятността да бъдат намерени, е минимална.

Сред косвените мерки за опазване на вида и предотвратяване на ограбването на гнезда е взаимодействието с институциите, отговорни за създаването и прилагането на законите. БДЗП работи активно с Полицията, Прокуратурата, Агенция Митници, Министерство на околната среда и водите и местните власти, за да предотврати това престъпление срещу дивата природа.
Според Наказателния кодекс на Република България вземането на диви животни от природата, както и унищожаването, задържането или продаването на европейски или световно застрашени диви животни, какъвто е ловният сокол, се наказва с лишаване от свобода до 5 години и глоба в размер от 1000 до 5000 лв.

Ако станете свидетели или имате съмнения за подобен род престъпления, ви молим да се свържете с нас на тел. 02 846 59 19.

Отровни примамки и гълъбарство

Друга основна причина за незавидното състояние на вида в България е използването на отрови. Неправилната употреба на пестициди  в селското стопанство  и незаконно залагане на отровни примамки (особено от гълъбари) са причина за смъртта на много ловни соколи, включително някои от унгарските птици, зимуващи в България и проследявани със сателитни предаватели. 

Острел и бракониерство

В началото на ХХ век се насажда негативно отношение към грабливите птици и те се представят за врагове на човека и дивеча. След като са обявени за „вредни”, те са изтребвани с всички възможни средства: отстрел, разрушаване на гнезда и унищожаване на яйца, капани, отрови, масови хайки, премии за унищожени соколи, орли, ястреби. Само до преди няколко десетилетия ловният билет се подновяваше срещу отрязани крака на хищни птици.

Предишните поколения управници са разсъждавали по следния елементарен начин: "грабливите птици ядат зайци и яребици, ако ги унищожим, ще има повече дивеч и животни за нас". След време науката екология разкрила, че повечето от грабливите птици се хранят с гризачи и дори са "полезни" за нас, хората. А малкото, които се хранят с дивеч, също имат изключително важно място в природата. Това изпитали на гърба си ловците в Норвегия, които успели да унищожат почти напълно грабливите птици, мислейки, че така ще се увеличи броят на белите яребици. Станало точно обратното - броят на яребиците спаднал многократно в сравнение с времето преди кампанията срещу грабливите птици. Оказало се, че яребиците страдат от заразна болест, която не успявала да вземе големи размери, понеже болните птици били бързо изяждани от хищниците. След избиването на грабливите птици, болните яребици заразявали много от здравите и заболяването взело катастрофални размери.

Унищожаване и деградиране на местообитанията

Унищожаването и деградирането на подходящите места за гнездене и ловуване са сред най-сериозните заплахи за вида. На редица места в България, където видът се е срещал в миналото, има негативни промени. На много места животновъдството е сведено до минимум или напълно изчезнало, като следствие от това много пасища са занемарени и неподходящи за  лалугера, който е основен вид в хранителния спектър на ловния сокол. Друг проблем е разораването на стари пасища или засаждането им с лозя или други земеделски култури.

Безпокойство

Иманярството, алпинизма, както и други екстремни спортове в неподходящо време на места, обитавани от вида, могат да имат сериозен негативен ефект върху гнездовия успех на ловния сокол. В началото на размножителния период птиците са много чувствителни към всякакво човешко присъствие в района на гнездене. В този период и най-незначителното безпокойство може да се окаже фатално. Двойката може да напусне района, а дори и това да не стане, изоставените яйца, дори за кратък период, могат да прегреят или изстинат в зависимост от времето, или пък да бъдат изядени от хищник.

Недобросъвестно управление на зоните от Натура 2000

Осигуряването на адекватна защита на ловния сокол в защитените зони от мрежата НАТУРА 2000 чрез подходящи режими на управление е също важно за оцеляването на вида. В много случаи директната природозащитна дейност на БДЗП трябва да бъде съпътствана от впрягането на не по-малък ресурс за справяне с лавината от увреждащи природата инвестиционни намерения, които не отчитат опазването на световно защитените видове.