Видове, Ловен сокол

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

Ловният сокол е вид на откритите пространства. Той е типичен за степите от Централна Европа до централна Монголия. В Европа неговото типично местообитание са лесо-степите в низините и предпланините, а на някои места и откритите планински била и плата. В някои райони в Азия той гнезди до 4000 м надморска височина. В малка или голяма степен неговото разпространение се припокрива с разпространението на лалугера и близките до него видове. В Европа младите птици обикновено извършват далечни скитания, основно в южна посока, където повечето млади птици зимуват.

В последните десетилетия световната популация на ловния сокол намалява със застрашителни темпове. Единствено в Карпатския басейн се отчита слабо увеличаване на популацията, което се дължи на сериозните усилия за опазване на вида, които започват през 80-те години. В момента популацията на ловния сокол в Европейската общност е около 280 двойки, от които около 230 са тези в географските граници на Унгария и Словакия.

Ловният сокол е включен в Анекс I на Директивата за птиците на ЕС, Анекс II на Бернската конвенция, Анекс II на CITES (Convention on International Trade in Endangered Species) и е определен като „Застрашен” в Червената книга на IUCN (International Union for Conservation of Nature).

ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ

Ловният сокол е бил добре познат в миналото по българските земи - най-често с имената балабан, крагуй, чакър.

Като изключително рядка птица, у нас ловният сокол е защитен със Закона за биологичното разнообразие. Включен е както в първото, така и в подготвяното за печат ново издание на Червената книга на България. След извършената от авторитетната международна организация BirdLife International оценка на състоянието му на планетата, през 2004 г. ловният сокол беше включен и в Международната Червена книга сред най-застрашените от изчезване представители на фауната на планетата.

Към 1980 г. в България е имало 40-60 двойки ловни соколи, но след това започва рязък спад в числеността им. Като основна причина за този процес се счита организираното незаконно ограбване на гнездата и вземане на малките с цел да бъдат продадени за нуждите на соколарството в арабските страни или в Западна Европа. Сред другите заплахи за вида са разрушаването на естествените му местообитания, намаляването на видовете, с които той се храни (особено на лалугера), токови удари при кацане на електрически стълбове, отравяне с пестициди и изкуствени торове и безпокойство на птиците по време на мътене.

Така или иначе, към 2005 г. вече няма сигурно документирани обитавани гнезда на ловни соколи в България. Проучванията след 2006 г. показват, че видът все още се среща редовно в България, както през гнездовия период, така и при миграция и зимуване. Наблюдаваните брачни полети, съвместното ловуване на двойката, носенето на храна и наблюдаваните млади ловни соколи, дават увереност за наличието и на заети гнезда, въпреки че намирането им е изключително трудно.

Особено обнадеждващо е посещаването на България от младите ловни соколи, излюпени в Унгария (а вероятно и в Украйна) през периода на следгнездовите им скитания. През 2008 г. нашата страна беше посетена от един снабден със сателитен предавател унгарски ловен сокол, а през 2009 г. – от три такива птици. Затова БДЗП залага на стратегията за подпомагане на естественото разселване на Карпатската популация чрез намаляване на застрашаващите фактори, предоставяне на изкуствени гнездилки (с подкрепата на подразделението на НЕК Електроенергиен системен оператор ЕАД) и подобряване на хранителната база.

Практиката показва, че има основания за това. Чрез същата стратегия, реализирана от БДЗП, беше спасен за фауната на България един друг вид, оказал се в началото на 80-те години на ХХ в. на ръба на изчезването – белоглавият лешояд. Със системни и цялостни природозащитни действия гнездящите 1-4 двойки белоглави лешояди в Източните Родопи бяха увеличени до над 50 по последните преброявания на Природозащитния център на БДЗП в Маджарово.