Видове, Ловен сокол

Ловният сокол е една от най-уязвимите птици в България, която е изправена на ръба на изчезването. В момента няма нито една регистрирана гнездяща двойка, въпреки дългогодишните целенасочени усилия на БДЗП и други природозащитни организации за мониториране на вида и историческите му находища.

БДЗП работи от дълги години за спасяването на вида, като интегрира преки и непреки природозащитни мерки. Сред последните са: поставяне на изкуствени гнездилки в подходящи местообитания за вида, разработване и прилагане на екологични селскостопански практики,  работа с институциите за предотвратяване на престъпления срещу дивата природа и подобряване на законодатеслтвото,  имформиране на обществото за проблемите на вида и търсене на активна обществена подкрепа , разработване на план за управление на вида и др.

ОПИСАНИЕ НА ВИДА

Ловният сокол е най-едрият вид сокол в България и втори по големина в света след северния сокол, с когото имат близко родство.

Видът се разделя на 2 подвида:

Falco cherrug cherrug - среща се от Европа до Алтайските планини, Китай и северна Монголия
Falco cherrug milvipes – среща се в южните части на централна Азия

Ловният сокол е с големината на обикновения мишелов, но има по-елегантно тяло. Дължината му варира от 45 до 55 см, а размахът на крилата от 105 до 130 см. Женските птици са по–големи от мъжките, но тази разлика не е толкова чувствителна, както е при някои други видове соколи.

Възрастните птици са с кафяв цвят отгоре, главата е светла, понякога дори бяла. Бакенбардите са доста тесни, обикновено заострени надолу и понякога са трудно различими. Възрастните имат светли гърди с капковидно напетняване. Восковицата и краката са жълти. Възрастните птици обикновено са по-светли от младите.

Младите птици също са кафяви, но петната на гърдите и на корема са по-гъсти. Бакенбардите са по-тъмни и добре различими, главата също е по-тъмна. Краката и восковицата са светло-синкави и започват да пожълтяват през втората година.

В полет ловният сокол наподобява донякъде сокола скитник, но върховете на крилата при ловния  са в по-малка степен заострени и подкрилията са по-тъмни, създавайки добре видим контраст с първостепенните махови пера. За разлика от скитника, при ловния сокол подопашието е ненапетнено.

БИОЛОГИЯ

Ловният сокол предпочита степни и лесостепни райони, както и райони с обширни пасища с лалугери, полевки и други видове гризачи. Подобно на другите видове соколи, ловният сокол не строи собствени гнезда, а заема гнездата на други видове - гарван, сива врана, обикновен мишелов, а понякога и на царски орел, бял щъркел, сива чапла и голям корморан. На скали обикновено гнезди в ниши или на скални корнизи, но може да заема и гнезда на скално гнездящи видове.

В някои страни охотно използва поставени изкуствени гнездилки на високоволтови електрически стълбове. Тази нова стратегия позволява на ловния сокол да гнезди в нови територии, недостъпни преди това за него, поради липсата на подходящи места за мътене.

Ловният сокол предпочита труднодостъпни места за гнездене с добра видимост към ловната територия. Размножителният период започва много рано през пролетта - в края на февруари или началото на март, в зависимост от времето. В началото на този период птиците изпълняват красиви брачни полети. През това време на годината в близост до гнездото те са много агресивни и нападат всички други видове грабливи птици, включително едрите видове орли. След като се установят на дадено място обаче, те могат да бъдат доста толерантни към други видове грабливи птици. Има случаи, когото е наблюдавано едновременно гнездене на сокол скитник и ловен сокол на една скала, на разстояние по-малко от 500 метра.

Женската снася обикновено 3-5 яйца през средата или края на месец март. Мътенето продължава около 32 дни. Младите птици придобиват пълно оперение след 6 седмици. Женските могат да се размножават след първата година, а мъжките стават полово зрели след втората година. Двойките при ловния сокол се запазват за цял живот.

Предпочитаната плячка на повечето двойки е лалугерът. Ловният сокол може да използва за храна и други видове дребни гризачи, както и средни и малки по размер птици. През ранната пролет, когато лалугерът още не е активен, мигриращите видове птици могат да формират голяма част от менюто му. Понякога птиците от двойката ловуват заедно. Често ловният сокол отмъква плячката на други видове грабливи птици.