Дейности, Сателитно проследяване

В рамките на проекта LIFE+ „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България”, се извършва най-мащабната до момента програма са сателитно проследяване на диви птици в България и една от най-големите в Европа.

БДЗП постави сателитни предаватели на 25 млади царски орела в рамките на пет години. Целта е да научим повече за начина им на живот, къде скитат, къде зимуват, какви са периодите на миграция и най-вече да разберем какви заплахи ги грозят през първите години от живота им. Четири години по-късно имаме хиляди записи от сателитните предаватели на тези 25 птици и те ни разкриха в почни реално време и с изключителна прецизност за най-важните за тях места, маршрутите и периодите на миграция, местата на временни струпвания, както и тези на зимуване и летуване на младите царски орли. Най-значимия резултат от сателитното проследяване, обаче са причините за преждевременната смърт на повечето от маркираните орли, някои от тези причини бяха напълно неочаквани и нови за експертите, а други, макар и предполагаеми, се оказаха изключително смъртоносни и мащабни по своето въздействие върху българската популация на вида.

Какво представлява сателитното проследяване

Сателитните предаватели позволяват на експертите от БДЗП да проследяват полета на орлите и да събират и анализират информация за заплахите, пред които този световно застрашен вид е изправен и причините за намаляването на популацията му.

Предавателите се поставят на младите птици малко преди да отлетят от гнездата си, когато птиците са на възраст 55-60 дни. Тогава те са достатъчно големи и заякнали –с размерите на възрастен орел, но все още неможещи да летят. Сателитният предавател представлява малко устройство, съдържащо GPS приемник и предавател с антена, което се прикрепва на гърба на птицата със специални тефлонови презрамки. Той тежи само 70 грама (под 3% от теглото на индивида) така че птицата свиква напълно с него и може да го носи до края на живота си. Устройството има соларен панел, който зарежда батерията с енергия от слънцето и прави живота му изключително дълъг. Поставянето на предавателя на гърба на птицата е изключително важно, за да се гарантира, че той няма да й пречи за нормалния й живот. Ето защо БДЗП прилага методите на най-добрите европейски експерти в областта на сателитната телеметрия и маркиране.

Всеки от нас може да стане част от живота на орлите и да проследи почти в реално време полета им на интерактивния модул за сателитно проследяване. Отделните птици са отбелязани с името си и идентификационен номер, а полетът им е маркиран с различен цвят върху картата.

Вижте видео за поставянето на сателитни предаватели тук.

Историите на царските орлета

След като започнахме да проследяваме младите птици с най-съвременната техника за сателитна телеметрия, вече всеки царски орел с предавател си има своя биография и лична съдба, за която знаем и ние хората.

Орлето Перун, което бе увековечено със снимка, докато експерти на БДЗП му поставяха сателитен предавател през 2009 г., се превърна в символ на опазването на царския орел. Строгият му величествен поглед краси много информационни материали на БДЗП. За съжаление той имаше трагична съдба – загина малко след първия си полет от токов удар при кацане върху необезопасен ел. стълб само на 4 км. от гнездото си. Той е първата доказана жертва на токов удар в България след старта на сателитното проследяване от БДЗП. Днес стълбовете около гнездото му са вече обезопасени и се надяваме орлите от новото люпило на неговите родители да имат по-добра съдба.

Орлето Перун, снимка: Светослав Спасов

Станчо се излюпва в Сакар през 2010 г. Той се отправи на далечно пътешествие на юг и достигна чак до Судан – най-южната точка, достигана от наш орел с предавател до момента. Интересен е фактът, че докато Станчо странстваше из Източна Африка, неговата сестра Буря остана да зимува в България и през май следващата година прелетя до една от най-северните точки, достигани от царски орли от България – централен Беларус. Историята на Станчо е пълна с мистерии. Вероятно е убит или отровен от местни хора в Судан, защото за няколко седмици предавателят му предаваше сигнал от кошара на овчари, а след това спря. Месец по-късно бе излъчен един единствен сигнал от Хартум, столицата на Судан. Тогава БДЗП влезе в контакт със Суданското дружество за дивата природа и ги помоли да организират експедиция за издирване на данни за Станчо. За съжаление бяха открити само пера, а предавателят бе изчезнал.

Орлето Дора, излюпено през 2009 г., бе намерено година по-късно безжизнено от овчари в Европейска Турция. Те видели предавателя на гърба на птицата и решили, че това е някаква военна технология. Обадили се на жандармата, която се свързала с турското министерство на околната среда и предала птицата за анализ в турски университет. След аутопсия бе установено, че причината за смъртта е инфекция на сърцето, която е възможно да се дължи на отравяне. В същия район на Турция по същото време са намерени над 20 умрели мишелова.

Една от най-интересните съдби има орлето Найден, излюпено през 2011 г. Още преди да се научи да лети, гнездото заедно с малкото пада при буря. Доброволци на БДЗП издирват орлето и няколко дни по-късно го намират в гората на около 400 м от гнездото. Те построяват изкуствено гнездо на съседно дърво, нахранват орлето, маркират го със сателитен предавател и го настаняват в новото гнездо. След няколко дни колебания родителите му го приемат и го доотглеждат – хранят го и се грижат за него. Найден успешно напуска гнездото, но два месеца по-късно е намерен без един крак и с напреднала некроза на другия крак, причинени от токов удар. Орлето само разкъсва с клюн некротизиралата тъкан на крака си. Птицата е спешно изпратена за рехабилитация в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани в Стара Загора, но за съжаление експертите там не успяват да го спасят.

Нико е първият царски орел, маркиран със сателитен предавател през 2008 г. (преди началото на LIFE+ проекта). Зимува в южен Израел и в Ивицата Газа по време на конфликта и боевете през 2008-2009 г. и оцелява. След това птицата се връща в България и продължава на север до Северна Украйна. Последният му сигнал е от януари 2010 г. до Димитровград. Съдбата му остава неизвестна, въпреки, че БДЗП многократно издирва останки от птицата или предавателя.

Орлето София, излюпено през 2009 г. е една от най-дълго живелите птици. Тя прекара две поредни зими в Западна Сирия. През лятото се скита доста време около Сливен и Пловдив. Засичана е да нощува на едно от тепетата, често прелита над града и ловува по полетата около околовръстното шосе. Загива през юни 2011 г. от отровна примамка, заложена от гълъбари близо до гр. Перущица.

В момента два от общо 22 птици с предаватели са живи и предават. Дарик II, за който това е трета зима, вече не мигрира на юг, а се скита в пределите на България и в района на Одрин. Другият орел – Пешо, излюпен през 2012 г., зимува в Турция, между Истанбул и столицата Анкара.

Осем от младите царски орли или 80% от птиците, чиято съдба ни е известна, загинаха от токов удар при кацане на необезопасени стълбове от електроразпределителни линии. Преди сателитното проследяване експертите предполагаха, че вероятно има орли, които загиват от токов удар, но никой не е предполагал, че електричеството убива толкова много царски орли.

Два от орлите бяха отровени с незаконно заложени отровни примамки, а съдбата на 10 от маркираните птици остава неизвестна. Техните предаватели просто спряха да предават, възможно е част то тях да са загинали по различни причини, например отстреляни от бракониери или токов удар да убие птицата, а предавателят да се повреди от късото съединение. В тези случаи няма как да се разбере за съдбата на птиците.

Твърде е вероятно част от птиците да са все още живи, но с повредени предаватели или да са успели да ги свалят, както най-вероятно се е случило с орлицата Буря, чийто предавател беше намерен с разпаднали се конци на шевовете, но от птицата нямаше и следа. Надяваме се част от тях да са живи и след 2-3 години да ги видим загнездили в някоя новосформирана двойка.

Чудото на миграцията

Подобно на много други птици, гнездящи в България, повечето от младите царски орли също прекарват обикновено зимата на юг от нашите географски ширини. Това е малко известен факт, може би, защото възрастните птици остават постоянно тук и не мигрират. Те са по-опитни ловци и дори в трудните зимни месеци, когато таралежите и лалугерите спят зимен сън, успяват да намерят храна. Младоците обаче предпочитат да пропътуват няколко хиляди километра на юг в търсене на по-голямо изобилие от храна.

Повечето от младите царски орли, които се излюпват в България, прекарват зимата в Турция или Близкия Изток. Два от орлите - Станчо и Борил, достигнаха съответно до Судан и Саудитска Арабия – най-южните точки, до които са прелитали наши орли, проследявани с предавател. Все пак, част от орлите остават да зимуват и в България, което показва, че поведението и стратегията им за оцеляване са много по-сложни и непредсказуеми в сравнение с типичните мигриращи видове, които задължително прекарват зимата в тропиците.

Миграционните пътища на младите орли са вече много по-добре проучени в следствие на наблюдението на 22-те птици със сателитни предаватели. Благодарение на модерната технология за телеметрия вече знаем основните маршрути, предпочитани от орлите. Те често изминават над 200 км. за един ден. Знаем къде обикновено птиците спират за почивка и къде има струпвания на големи групи млади царски орли. Това бе потвърдено и от визуални наблюдения и фотографии на наши царски орли с предаватели.

Снимки на Шаци в Турция, автор: Огюс Алтън

Сателитното проследяване ни даде изключително ценни данни за опазването на световно застрашения вид и доказа нуждата от всеобхватни мерки и трансгранично сътрудничество за спасяването на царския орел. Именно затова БДЗП работи изключително активно с колегите от Doga Dernegi - BirdLife партньорът в Турция и разширява усилията си по опазване на вида и извън пределите на гнездовите територии у нас.

Сателитното проследяване ни даде ценна информация и за скитанията на младите птици в други посоки, не само на юг. Нико, първият маркиран орел, достигна до най-северната част на Украйна, а орлицата Буря достигна чак до Беларус, което е най-северната точка, достигана от наш орел. Драго се скита до полския град Краков, но след това отиде да зимува в Югоизточна Турция. Шаци и Топола прекараха по едно лято в Добруджа, където намериха подходящи местообитания и достатъчно храна.

Опасни стълбове, отрови, бракониери

Благодарение на безценната информация, събрана чрез сателитното проследяване, днес знаем много повече за живота на царските орли и за причините за малкия размер на популацията им. Данните от сателитната телеметрия са доста стряскащи. От 22 проследявани птици към момента са живи само 2. Останалите загинаха от токови удари в необезопасени ел. стълбове, от отрови, поставяни за хищници или от гълъбари, целящи да елиминират грабливите птици и от бракониерски острел.

За да противодейства на тези вече доказани заплахи, БДЗП засилва мерките и усилията си именно в тези ключови за опазването на вида области. В рамките на Проекта LIFE+ за опазване на царския орел и ловния сокол са вложени близо 100 000 лв. за обезопасяване на най-опасните електрически стълбове в районите, обитавани от царския орел.

За борбата с използването на незаконни отрови и бракониерството БДЗП работи активно с всички държавни институции - Полицията, Прокуратурата, МОСВ, с местните власти, със Съюза на ловците и риболовците в България и много други ангажирани организации. Полагат се много усилия и за информиране и обучаване на ключовите местни общности – фермери, ловци, ученици и много други.